2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 684
гр. София, 29.05.2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3236 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Г. П. против решение № 79/15.02.2013 г., постановено по гр.д.№ 1009/2013 г. от състав на Окръжен съд – Стара Загора.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са неоснователни. Съдът е приел, че работникът е извършил дисциплинарното нарушение, посочено в заповедта за дисциплинарното уволнение – нарушение по чл.187, т.7 КТ – неизпълнение на законните нареждания на работодателя, посочени в заповед № 0068/12.04.2006 г., издадена от управителя на рудник „Т. – ”, [населено място], [фирма] [населено място], която съдържа забрана за изнасянето на какъвто и да е било инвентар, горива, смазочни материали и др. от работници и служители, както и че за това нарушение ще се налага дисциплинарно наказание „уволнение”. Съдът е приел, че заповедта е сведена до знанието на работника – ищец, както и че той е извършил дисциплинарното нарушение, изразяващо се в изнасянето на 11 литра дизелово гориво от територията на рудника, без за това да има съответното разрешение. Извършването на деянието, представляващо дисциплинарно нарушение в горния смисъл, съдът е приел за установено от доказателствата по делото, въз основа на събраните свидетелски показания, както и писмените доказателства, представени в този насока.
Въз основа на горното, съдът е приел, че предявените искове за признаване на прекратяването на трудовото правоотношение за незаконно, отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”, възстановяване на работника на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение на основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ са неоснователни и е потвърдил постановеното в тази насока решение на районен съд.
В изложението на касационните основания се сочат правни въпроси, свързани със задължението на съда да обоснове своето решение на всички събрани по делото доказателства, относно преценката на гласните доказателства по установяването на фактическата обстановка по делото, относно извода на съда за некредитирането на част от свидетелските показания и задължението на съда да изложи собствени изводи относно фактическата обстановка. Всички тези въпроси се поставят в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС.
Въззивният съд е изложил мотиви относно възприетата от него фактическа обстановки по спора, като е обсъдил подробно събраните по делото доказателства, в т.ч. и свидетелските показания, като е изложил и мотиви относно това, защо не кредитира част от свидетелските показания по делото, като в тази насока не е процедирал в противоречие със задължителната съдебна практика, описана от касатора в изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване. В тази насока не е налице противоречие със задължителната съдебна практика, сочено като основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. От друга страна, в производството по чл.288 ГПК не е допустимо да се прави проверка на изводите на въззивния съд относно възприетата от него фактическа обстановка, тъй като това касае обосноваността на съдебното решение, а необосноваността не е сред касационните основания, водещи до допустимост на касационното обжалване. Необосноваността на съдебното решение е касационно основание, но съгласно чл.281 ГПК, т.е наличието на това касационно основание се преценява едва при разглеждането на касационната жалба по същество, след като са налице основанията за допускане до касационно обжалване, посочени от касатора и в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 и ал.8 вр. с чл.81 ГПК, в полза на ответника следва да се присъди юристконсултско възнаграждение в размер на 310 лева, съобразено с Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 79/15.02.2013 г., постановено по гр.д.№ 1009/2013 г. от състав на Окръжен съд – Стара Загора.
ОСЪЖДА М. Г. П. от [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на [фирма], клон „Р. Т.-” сумата 310 лева, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 вр. с чл.81 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.