О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 30
София, 03.08.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на трети юли две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 30/2012 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] със седалище [населено място], чрез неговия процесуален представител адв. Н. Ц. против решение № 462 от 12.10.2011 г. по в.гр.д. № 522/2011 г. на Добричкия окръжен съд. В жалбата са наведени доводи за недопустимост на обжалваното решение като се подддържа, че съдът е предоставил за ползване по реда на чл. 32, ал.2 ЗС част от процесния имот на лице, което няма качеството на съсобственик. Обосновава твърдението си с това, че качеството на съсобственик на ответника [фирма] е било отречено със сила на пресъдено нещо, формирана от влязлото в сила решение по гр.д. № 237/07 г. на Каварненския районен съд. С оглед на това счита, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване за проверка на неговата допустимост, както и на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса трябва ли в производството по чл. 32, ал.2 ЗС съдът да изследва дали страните са съсобственици на вещта, чието ползване се иска да се разпредели, след като е повдигнат такъв спор, или може да се задоволи само с твърдението на ищеца, че имотът е съсобствен. По този въпрос се позовава на противоречие с решение № 1804 от 30.11.1999 г. по гр.д. № 649/99 г. на ВКС, ІV г.о.
Ответникът по касация [фирма] в писмен отговор, подаден чрез нейния процесуален представител, изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, след като извърши проверка за наличие на основания за допускане на касационно обжалване, приема следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 38 от 05.05.2011 г. по гр.д. № 570/2010 г. на Районен съд – Каварна, с което на основание чл. 32, ал.2 ЗС е разпределено ползването между [фирма] – [населено място], [фирма]- [населено място] и [фирма]- [населено място], на бивш УПИ VІ в кв. 5 с обща площ 53 180 кв.м по плана на [населено място] от 1988 г., представляващ ПИ № 501.2379, ПИ № 501.3069, ПИ № 501.2380 и ПИ № 501.9506 по КК на [населено място], съгласно вариант първи от заключението на в.л. Х. К. и приложената към него скица на л. 82 от делото, която приподписана от съда, представлява неразделна част от решението.
Прието е, че по силата на постановление за възлагане на недвижим имот № 2000-01-405/ 09.02.2004 г. , издадено от публичен изпълнител при АДВ- В., ищецът [фирма] е придобил собствеността върху недвижим имот – “Диагностичен пункт” със застроена площ 900 кв.м, ведно с прилежаща земя от 10 000 кв.м. идеални части от дворното място с площ 53 180 кв.м, съставляващо парцел VІ в кв. 5 по застроителния план на [населено място]. По силата на постановление за възлагане на недвижим имот № 2000-01-405/ 09.02.2004 г. на публичен изпълнител при АДВ – В., ответникът [фирма] [населено място] е придобил собствеността върху “Бензиностанция” със застроена площ 26 кв.м, ведно с прилежаща земя. [фирма], чийто правоприемник е касаторът, е придобил през 1998 г. по постановление за възлагане от държавен съдебен изпълнител правото на собственост върху склад- паянтова постройка с площ 90 кв.м, склад- масивна сграда със застроена площ 288 кв.м, сервизна работилница – масивна постройка със застроена площ 912 кв.м и административна сграда със застроена площ 180 кв.м, всички построени в дворното място, съставляващо парцел VІ в кв. 5 по плана на [населено място], както и цялото дворно място от 53 189 кв.м.
Установено е, че страните по настоящото дело са били страни и в производството по гр.д. № 237/06 г. по описа на Районен съд Каварна, образувано по иск на [фирма] за делба на дворното място. В това производство ответникът “Б.- 2002 ” е предявил против [фирма] инцидентен установителен иск за признаване на правото му на собственост върху 3000 кв.м. при описани граници. С влязло в сила решение искът за делба и инцидентният установителен иск са били отхвърлени, като в постановеното от ВКС решение по делото е било прието, че в дворното място е възникнала т. нар. хоризонтална етажна собственост, при която отделни постройки принадлежат на различни лица, и е направен правен извод, че теренът е със статут на обща част по смисъла на чл. 38 ЗС и не подлежи на делба.
Въззивният съд е приел, че влязлото в сила решение, с което е отречено правото на собственост върху терена на [фирма] не изключва легитимацията му като страна в производството по чл. 32, ал.2 ЗС, тъй като дружеството е собственик на сграда в дворното място и не би могъл да упражнява правото си на собственост върху нея, без да ползва поземления имот.
С оглед на данните по делото настоящият състав преценява като неоснователно твърдението на касатора за вероятна недопустимост на обжалваното въззивно решение, поради което същото не следва да се допуска до касационно обжалване по този въпрос. С влязлото в сила решение по гр.д. № 701/09 г. на ВКС, ІІ г.о., е отречено правото на [фирма] на собственост върху 3 000 кв.м от дворното място, представляващи прилежаща площ към придобитата от него чрез възлагане от публична продан сграда “Бензиностанция” със застроена площ от 26 км., но не е отречено правото му на собственост върху сграда, която не е била предмет на предявения инцидентен установителен иск. Това означава, че сградата е със статут на суперфициарна собственост и съгласно чл. 64 ЗС, доколкото не е уговорено друго, [фирма] има право да ползва такава част от терена, която е необходима за ползване на сградата. Затова като носител на ограничено вещно право върху имота, дружеството е надлежна страна в производството по чл. 32, ал.2 ЗС.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване по въпроса длъжен ли е съдът в производството по чл. 32, ал.2 ЗС да изследва дали страните са съсобственици на вещта, чието ползване се иска да се разпредели, след като е повдигнат такъв спор, или може да се задоволи само с твърдението на ищеца, че имотът е съсобствен. Решение № решение № 1804 от 30.11.1999 г. по гр.д. № 649/99 г. на ВКС, ІV г.о., на което се е позовал касатора, не третира този въпрос, поради което не може да обоснове твърдяното противоречие. В него е посочено, че по иск за разпределяне на ползване на съсобствен имот, съсобствениците имат качеството на необходими другари и задължение на съда е да следи за тяхното конституране, което в случая въззивният съд е сторил. Отделно от това, въззивният съд е изследвал легитимацията на страните като притежатели на вещни права върху имота, като е обсъдил подробно представените в тази насока доказателства, т.е. не е възприел безкритично твърденията в исковата молба, както счита касатора.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 462 от 12.10.2011 г. по в.гр.д. № 522/2011 г. на Добричкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: