3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 684
С., 31.10.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ЕМИЛ ТОМОВ
Членове: Д. ДРАГНЕВ
В. АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията В. А. гр.д. № 2260/2016 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Г. Д. Д. против решение № 6907 от 13. 10. 2015 г. по гр. д. № 7694/2015 г. на Софийски градски съд, ГО, IV Г с-в, с което е отменено решение от 15. 03. 2015 г. по гр. д. № 65567/2014 г. на Софийски районен съд, 76 с-в в частта по исковете по чл. 344, ал. 1, точки 1, 2 и 3 КТ и същите са отхвърлени. Иска се отмяна на решението като неправилно и уважаване на предявените искове. Претендира присъждане на съдебни разноски.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличие на основания по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответната страна по касационната жалба [фирма] излага съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване на решението и за правилност на същото. Претендира разноски за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение.
С въззивното решение градският съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционно решение и е отхвърлил предявените от Г. Д. Д. против [фирма] искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. За да постанови този резултат, съставът на съда е приел, че уволнението на ищцата, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, съкращаване на щата, не е незаконно на твърдяните от нея основания, в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита – поради подписване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение от търговски пълномощник с прекратена представителна власт заради смърт на упълномощителя и поради неизвършен подбор между нея и още четирима служители на дружеството от отдел „Финансово – счетоводен“. По първото посочено основание е прието, че към издаване и подписване на заповедта за уволнение представителната власт на търговския пълномощник П. К., упълномощен на 8. 02. 2013 г. от [фирма], чрез управителя Е. А., не е прекратена със смъртта на Е. А., тъй като упълномощител по овластителната сделка е търговското дружество, което не е заличено, а смъртта на физическото лице-управител на дружеството-упълномощител няма за последица прекратяване на учредената с търговското пълномощно представителна власт. По второто посочено основание е прието, че работодателят не е бил длъжен да извърши подбор между ищцата, заемаща длъжността „асистент лизинг“ в отдел„Финансово-счетоводен“, и служителите, заемащи длъжностите „счетоводител“, „финансов контрольор“, „експерт финансово-счетоводни анализи“ и „касиер“ в същия отдел, тъй като последните не са еднакви със съкратената длъжност „асистент лизинг“ и предвид приетото с ТР № 3/12 г./. Направен е извод за законност на уволнението и неоснователност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, както и на обусловените искове по точки 2 и 3 от цитираната разпоредба.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК преповтаря съдържащите се в жалбата касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК – твърди се необоснованост на извода на съда за наличие на доказателства за представителна власт на търговския пълномощник, подписал заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, както и противоречие на изводите на съда с нормата на чл. 329 КТ, пораждаща задължение за извършване на подбор между ищцата и останалите служители във финансово-счетоводния отдел. Въпросът, свързан с възможността/липсата на такава да се приемат за доказани обстоятелства, които са оспорени от насрещната страна и за установяването на които не са представени доказателства, поставен във връзка с довода за липса на доказателства за представителната власт на търговския пълномощник, подписал заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, представлява оплакване за неправилност на решението, изразяваща се в допуснато процесуално нарушение по чл. 235, ал. 2 ГПК, поради приемане за доказани на оспорени факти, за установяването на които не са ангажирани доказателства, а оплаквания за неправилност не може да се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК. Вторият въпрос /дали, ако уволнението се приеме за законосъобразно, това не би създало прецедент, при който на работодателите ще се предостави възможност безпрепятствено да се освобождават от „неудобни“ работници или служители, заобикаляйки закона/ засяга не решаващите мотиви на въззивния съд и съдържащите се в тях фактически и правни изводи по обжалваното решение, а евентуалното отражение на решението в частта по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ на бъдещи трудовоправни отношения и създаване на възможност за проява на работодателски произвол при прекратяването им, поради което не би могло да се приеме, че така поставеният въпрос е от значение за изхода на конкретното дело и обуславя правната воля на съда. К. съд може да квалифицира и да конкретизира посочения в изложението правен въпрос, но няма право сам да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело и определящ рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /ТР № 1/10г., т. 1/.
Дори да се приеме, че първият от посочените по-горе два въпроса е включен в предмета на спора, обуславя решаващата воля на съда и е от значение за изхода на делото, поради което е налице общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, то по отношение на този въпрос не е налице допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационен контрол. Въпросът засяга приложението на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, която е ясна, разбираема и липсва необходимост от тълкуването й, а по приложението й има формирана задължителна съдебна практика, обективирана в решения по чл. 290 ГПК /решение № 411 от 27. 10. 2011 г. по гр. д. № 1857/2010 г. на ВКС, IV г.о., решение № 149 от 3. 07. 2012 г. по гр. д. № 1084/2011 г. на ВКС, III г.о., решение № 24 от 28. 01. 2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на ВКС, I г.о. и др./.
С оглед на горното, не би могло да се приеме, че е налице соченото от жалбоподателката основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане касационно обжалване, което би позволило извършване на преценка на правилността на въззивното решение.
При този изход на делото Г. Д. Д. ще следва да бъде осъдена, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на [фирма] сумата 500 лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, уговорено с договор за правна защита и съдействие от 4. 02. 2016 г. и платено чрез банков превод на 24. 02. 2016 г.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6907 от 13. 10. 2015 г. по гр. д. № 7694/2015 г. на Софийски градски съд, ГО, IV Г с-в.
ОСЪЖДА Г. Д. Д., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на [фирма] сумата 500 лв. разноски за настоящата инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: