3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 684
С., 31.08.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание 08.04.2011, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 862 /2010 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1, във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на ТД [фирма] , със седалище [населено място], [община] против постановеното от Варненския апелативен съд определение № 410 от 10.09.2010 год., по в.т.д.№ 439/ 2010 год., с което е спряно производството по делото на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на същественото процесуално правило на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, поради което се иска отмяната му. Частният жалбоподател поддържа, че предвид въведения спорен предмет на висящото пред Варненския апелативен съд дело и този, предмет на разглеждане по т.д.№ 2/2010 год. на Д., то отсъства връзката на обусловеност между делата, която е елемент от фактическия състав на основанието за спиране, на което въззивният съд се е позовал.
Ответната по частната жалба страна не е депозирала отговор в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираното оплакване и провери правилността на обжалваното определение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана страна и срещу подлежащ на касационен контрол по реда на чл.274, ал.2, изр.1 ГПК съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество – е неоснователна.
За да постанови спиране на производството по в.т.д.№ 439/2010 год. , образувано по подадена от ТД [фирма] въззивна жалба срещу първоинстанционното решение на Д. по т. д. № 233/2009 год., Варненският апелативен съд, позовавайки се на служебно известни му обстоятелства, е счел, че правилното решаване на спора по настоящето дело за неизплатения на въззивника, като изпълнител, остатък от уговорено възнаграждение по договор за изработка, претендиран на осн.чл.266, ал.1 ЗЗД, заедно с обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД от “А. ПРОЕКТ” ООД е обусловено от решаване на спора по т.д.№ 2/ 2010 год., висящо пред Д. между същите страни и с предмет връщане на авансово престираните като възнаграждение по договор за изработка суми, на осн. чл.55, ал.1 ЗЗД, поради неговото разваляне по реда на чл.88, ал.1 ЗЗД.
Изложени са съображения, че доколкото с влязло в сила определение на Варненския апелативен съд № 289/25.06.2010 год., по в.ч.т.д.№ 323/ 2010 год. постановеното от Д. спиране на производството по т.д.№ 2/ 2010 год. до решаване на спора по т.д.№ 233/2009 год., е отменено по съображения, че от решаването му, с оглед въведените от ищеца [фирма] възражения по отношение съществуването на облигационната връзка между страните зависи възникване право на ищеца по настоящето дело “А. ПРОЕКТ” ООД да получи или не претендираното вземане, то е налице основанието за спиране именно на второто посочено по- горе дело по реда на чл.229, ал.1,т.4 ГПК.
Определението е правилно.
Следва да бъдат споделени, като основани на доказателствата по делото и закона изводите на въззивната инстанция, че решаването на висящото пред Д. т.д.№ 2/2010 год., образувано след разделяне на първоначалната и насрещна искови претенции, предмет на т.д.№ 233 / 2009 год. на Д. в самостоятелни производства, има обуславящо значение за изхода на спора относно наличието на възникнало за “А. ПРОЕКТ” ООД субективното право на вземане остатъка от уговореното, на неплатено по договор за изработка с [фирма], възнаграждение.
Обстоятелството, че предмет на исковата претенция по т.д.№ 2/2010 год. на Д. са права на възложителя – ищец по същата – [фирма], които при уважаването им биха осуетили правото на “А. ПРОЕКТ” ООД на претендираното по реда на чл.266, ал.1 ЗЗД вземане, означава, че приетата от въззивния съд връзка на преюдициалност между делата, според вложения от законодателя в чл.229, ал.1, т.4 ГПК смисъл, е доказана, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на Върховен касационен съд, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното от Варненския апелативен съд определение № 410 от 10.09.2010 год., по в.т.д.№ 439/ 2010 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: