О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 684
София, 04.08.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осемдесети май две хиляди и шестнадесета година в състав :
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№3262/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Г. А. З. и А. Г. З. срещу решение №869 от 27.04.2015г., постановено по в.т.д.№2911/2014г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 5 с-в, с което е потвърдено решение от 12.05.2014г. по гр.д.№6907/2013г. по описа на СГС, І ГО, 1 с-в.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно и несъобразено с доказателствения материал, събран в хода на производството. Сочи се, че въззивният съд необосновано не е изследвал предхождащите и взаимосвързани правоотношения, в резултат на което неправилно е приел, че сумата по кредита е била реално усвоена. Излагат се съображения, че недействителността на първоначалния договор за кредит с оглед неравнопоставеността на клаузата по чл.3 ал.1 от договора, обуславя нищожност на договора за рефинансиране на жилищния кредит, предмет на спора. Според касаторите съдът незаконосъобразно е отказал поставянето на допълнителни задачи на съдебно-счетоводната експертиза, поради което с касационната жалба се прави искане за допускане по реда на чл.266 ал.3 ГПК на счетоводна експертиза със задачи, посочени в жалбата.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържа допускането на касационно обжалване на въззивното решение, поради недопустимост на решението. Същевременно в изложението са поставени четири въпроса, за които се сочи че са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК за допускане на касация, а именно:
1.„В случай, че е прогласена неравноправността, въз основа на което нищожността на клауза от потребителски договор, съгласно която се уговаря лихвата по кредита, засяга ли се действителността на цялото договорно правоотношение?”
2.„Действителен ли е договор за банков кредит при липса на клауза относно възнаградителна лихва върху отпуснатата сума и при липса на уговорена лихва не се ли нарушава възмездния характер на договора за банков кредит?”
3.„Наличието на неравноправни, въз основа на нищожни клаузи от потребителски договор по смисъла на Закона за защита на потребителите и Директива 93/13/Е. на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори влече ли след себе си нищожност на цялото договорно правоотношение?”
4.”При наличието на предхождащо правоотношение задължение ли е на съда да изследва това правоотношение и обстоятелството дали е налице валидна новация при въведени в тази посока възражения от ответниците по делото?”
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговора от ответната банка [фирма], в който се поддържа, че обжалваното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване, поради липсата на предпоставките за това по чл.280 ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С решение от 12.05.2014г. по гр.д.№6907/2013г. по описа на СГС, І ГО, 1 с-в., постановено по реда на чл.422 ал.1 ГПК, е признато за установено, че ответниците Г. А. З. и А. Г. З. дължат солидарно на [фирма] на основание договор за кредит, сключен на 23.12.2011г. следните суми: сумата 108 300 евро – главница, сумата 14 630.95 евро – договорна лихва за периода от 10.02.2012г. до 27.02.2013г. и 506.34 евро – такси по договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 27.02.2013г. до окончателното изплащане. С атакуваното пред настоящата инстанция решение от 27.04.2015г., по в.т.д.№2911/2014г., въззивният състав от Софийски апелативен съд е потвърдил изцяло първоинстанционното решение.
Съдът е посочил, че заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК /с предмет исковите суми/ е била издадена по заявление от 27.02.2013 г. на [фирма] въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката по договор HL 56064 от 23.12.2011г. за кредит за рефинансиране на жилищен кредит H. от 1.08.2007г.. Съдът е приел за установено, че според договора за рефинансиране, сключен между [фирма] и кредитополучателите Г. З. и А. З., цялата сума в размер на 108 300 евро се усвоява по блокирана сметка на Г. З., който дава съгласието си и оправомощава банката служебно да преведе сумата от 108 300 евро по друга сметка на негово име с цел предсрочно погасяване на задълженията му по договора за жилищен кредит № HL 247769. В решението е посочено, че заемната сметка е открита на 26.01.2012 г. и че кредитополучателят е погасявал кредита на равни анюитетни месечни вноски, включващи лихва и главница – всяка в уговорения размер 1458,19 лв. Въззивният състав е отразил, че сумата по процесния договор за банков кредит е реално усвоена на 27.01.2012г.
Позовавайки се на заключението по извършената счетоводна експертиза, съдът е приел, че към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК дължимите такси по договора възлизат на 506,34 евро, дължимите от ответниците договорни лихви са 14630,95 евро, а главницата е 108 300 евро. С внесените от ответниците до 27.02.2013г. суми са погасени договорни лихви в размер на 346,38 евро и лихви по просрочени главници в размер 106,02евро. В решението е отразено също, че поради неизпълнение на договора от страна на кредитополучателите, изразяващо се в просрочие на дължими месечни вноски в размер на 15 758,48 евро, ищцовата банка е обявила предсрочна изискуемост на целия кредит, считано от 30.01.2013г.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен изцяло предявения по реда на чл.422 ал.1 ГПК установителен иск, въззивният състав е счел за неоснователно възражението на ответниците за нищожност договора за рефинансиране на кредит поради противоречие на неправомерни клаузи с разпоредби на Закона за защита на потребителите. Съдът е приел за нищожни клаузите, предвиждащи възможност за едностранно изменение на базовия лихвен процент за жилищни кредити от банката, автоматично изменение на погасителните вноски без предоговаряне и едностранно съставяне на нов погасителен план от банката. Посочил е, че нищожността на клаузите на чл. 3 ал. 5 във вр.чл. 3 ал. 1, на чл. 6 ал. 4 и на чл. 6 ал. 5 не влече нищожност на целия договор, доколкото сделката би била сключена и без тези недействителни клаузи. В подкрепа на тезата си, че договорът е действителен и без нищожните клаузи, съдът се е позовал на обстоятелството, че с протокол № 26 от 10.07.2012г., Комисията за защита на потребителите е дала конкретни указания към банката за отстраняване на конкретните неравноправни клаузи в „Общи условия към договора за финансиране” на [фирма].
По същите съображения и с оглед разпоредбата на чл.26 ал.4 ЗЗД въззивният съд е приел, че не е нищожен и прехдодния между страните договор за жилищен кредит от 1.08.2007г., въпреки наличието на три неравноправни клаузи. Според съда процесният договор за рефинансиране на кредит от 23.12.2011г. не е лишен от основание, нито е с невъзможен предмет, доколкото е налице валиден предходен договор за жилищен кредит и заявено искане за предсрочно погасяване на произтичащите от него задължения чрез рефинансиране на кредита.
Настоящият състав на ВКС намира, че липсват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Не е налице евентуална недопустимост на въззивното решение като предпоставка за допускане на касационно обжалване. Твърдението за недопустимост, направено единствено в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, е обосновано от касаторите с непълнотата на доказателствения материал, резултат от допуснати съществени процесуални нарушения. Съгласно чл.281 т.3 ГПК въззивното решение е неправилно, а не недопустимо, когато същото е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение и с оглед поставените от касаторите въпроси, тъй като нито един от четирите въпроса не отговаря на характеристиката на въпрос, обуславящ допускането на касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009 на ВКС, ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, е този който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Той трябва да е от значение на формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
С оглед изложеното въпрос №1: „В случай, че е прогласена неравноправността, въз основа на което нищожността на клауза от потребителски договор, съгласно която се уговаря лихвата по кредита, засяга ли се действителността на цялото договорно правоотношение?” не обосновава наличие на общата предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касация, тъй като същият е изцяло по правилността на решението, която не е предмет на производството по чл.288 ГПК. Въззивният съд е изложил изчерпателно съображения защо счита, че договорът между страните по делото за рефинансиране от 23.12.2011г. би могъл да бъде сключен и без отделните неравноправни клаузи. Наличието на предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.26 ал.4 ЗЗД, според която нищожността на отделните клаузи не влече нищожност на целия договор, е изцяло въпрос по правилността на решението. По същите съображения не може да бъде допуснато касационно обжалване и с оглед поставения от касаторите въпрос №3: „Наличието на неравноправни, въз основа на нищожни клаузи от потребителски договор по смисъла на Закона за защита на потребителите и Директива 93/13/Е. на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори влече ли след себе си нищожност на цялото договорно правоотношение?”
Не е значим за конкретния правен спор по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК въпрос №2: „Действителен ли е договор за банков кредит при липса на клауза относно възнаградителна лихва върху отпуснатата сума и при липса на уговорена лихва не се ли нарушава възмездния характер на договора за банков кредит?”. Във въззивното решение е посочено, че неравноправни са клаузите в договора, предвиждащи възможност за едностранно изменение на базовия лихвен процент за жилищни кредити от банката, автоматично изменение на погасителните вноски без предоговаряне и едностранно съставяне на нов погасителен план от банката. В решението няма мотив, че уговорената възнаградителна лихва е недействителна, нито, че нищожността на клаузата на чл. 3 ал. 5 от договора влече след себе си недействителност нищожност на клаузата по чл.3 ал.1, където е предвидена възнаградителна лихва. В тази връзка поставеният въпрос №3 не е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.
Не е от значение за формиране решаващата воля на съда и въпрос №4: ”При наличието на предхождащо правоотношение задължение ли е на съда да изследва това правоотношение и обстоятелството дали е налице валидна новация при въведени в тази посока възражения от ответниците по делото?”, тъй като въззивният състав е изложил мотиви за действителността на процесния договор за рефинансиране, изследвайки валидността на договора за жилищен кредит от 1.08.2007г. Както бе посочено по-горе съдът е приел, че договорът за жилищен кредит от 1.08.2007г., въпреки наличието на три неравноправни клаузи /чл. 3 ал. 1, чл. 3 ал. 5 и чл.6 ал.3/, не е нищожен с оглед разпоредбата на чл.26 ал.4 ЗЗД, поради което договорът за рефинансиране на кредита от 23.12.2011г. не е лишен от основание, нито е с невъзможен предмет. При тези мотиви в обжалваното решение поставеният въпрос се явява неотносим за спора и не може да обоснове наличието на общата предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №869 от 27.04.2015г., постановено по в.т.д.№2911/2014г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 5 с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: