О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 684
София 05.10.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,ГК,ІV г.о.,в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Бояджиева ч.гр.дело № 559 по описа за 2012 година и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 ал.1 от ГПК във връзка с чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Постъпила е касационна частна жалба от Н. аг. за пр. [населено място] чрез ТД- срещу определение № 994 от 25.06.12г.по ч.гр.дело № 680/12г.на Апелативен съд – Пловдив,с което е потвърдено протоколно определение от съдебно заседание от 19.04.12г.,постановено по гр.дело № 951/08г.на Окръжен съд-Стара Загора.С него е оставена без разглеждане молбата на НАП –София за тълкуване на влязло в сила решение от 19.01.09г.по гр.дело № 951/08г.на ОС-Стара Загора.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи,че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.Поддържа се,че с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по въпроси,по които няма практика и се нуждаят от тълкуване,а именно: 1.от кой момент се пораждат правомощията на НАП върху отнетите в полза на държавата имущества; 2.до къде се разпрострира компетентността на НАП, на отнемащия орган върху отнетите в полза на държавата имущества; 3.какво е съдържанието на понятието „управлява” – какви действия включва то; 4.в кои случаи НАП,съответно в кои случаи отнемащият орган ще бъде активно легитимиран да брани пред съда интересите на държавата във връзка с отнетите,конфискувани и изоставени в нейна полза имущества.
В писмен отговор К. – София счита,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о. като прецени данните по делото и наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С обжалваното определение въззивният съд е приел,че искането на НАП-София за тълкуване на част от съдебното решение,с което е постановено отнемане в полза на държавата на недвижимо и движимо имущество на обща стойност 187 287 лв,придобито от престъпна дейност от съпрузите С. и Г. А.,е недопустимо,тъй като молителят е трето неучастващо в спора лице.
Настоящият състав намира,че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Произнасянето на касационния съд по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос е изведено в чл.280 ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационното обжалване. Жалбоподателят е длъжен да посочи правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.В случая формулираните от жалбоподателя въпроси не са разрешавани от въззивния съд и не са предмет на настоящото производство по чл.251 ГПК.Решаващият мотив на съда е,че жалбоподателят не е активно легитимирана страна да иска тълкуване на решението по дело,постановено между други страни,и той е съобразен с утвърдената съдебна практика.
С оглед горното Върховният касационен съд,състав на ІV г.о
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 994 от 25.06.12г.,постановено по в.ч.гр.дело № 680/12г.на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.