ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 684
София, 09.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 747/ 2009 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на К. Р. К. – Е. с фирма “К” – гр. Т. срещу Определение № 365 от 17.VІ.2009 г. по ч.гр.д. №170/ 2009 г. на Габровски окръжен съд, с което е отменено Определение № 878 от 10.ІV.2009 г. по гр.д. № 405/ 2009 г. на Габровски районен съд и делото е върнато за разглеждане на същия съд. По изложените съображения, че е неправилно, жалбоподателят иска определението да се отмени. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че решеният въпрос е за местната подсъдност и възможността тя да се дерогира с договор, когато той не касае имущественоправни, а облигационноправни отношения, по който въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, в противоречие с решения на съдилищата, и въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Жалбоподателят поддържа, че нормата на чл. 105 ГПК е императивна и не може да се дерогира с диспозитивна правна норма, която позволява да се договори подсъдност, но при определените от закона условия – за имуществени спорове, какъвто не е спорът по делото. Иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 ГПК, определението да се отмени и да се разпореди разглеждане на делото от Районен съд Троян. Във връзка със соченото основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК жалбоподателят представя копие от Определение № 29/ 26.ІV.2007 г. по ч.гр.д. № 69/ 2007 г. на Бургаски апелативен съд.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е отменено първоинстанционно определение относно подсъдността на делото, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е отменено първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по делото, образувано пред Районен съд Габрово и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд Троян, вместо което е постановено делото да се разгледа от Районен съд Габрово. Изложени са съображения, че за възникналия между страните имуществен спор, е налице уговорена с договор местна подсъдност, като не се касае за подсъдност по чл. 109 ГПК. Съдът е приел, че тъй като ответникът с отговора на исковата молба не е направил възражение за прилагане на договорната подсъдност, а възражение по чл. 105 ГПК, което е неоснователно поради договорната подсъдност, делото следва да се разгледа от съда, пред който е предявен иска – Районен съд Габрово.
Касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допусне, тъй като разрешеният процесуален въпрос, който е за действителността на договор за местна подсъдност по чл. 117 ал. 2 ГПК, е релевантен за делото – от правилното му решаване зависи преценката кой съд следва да разгледа делото, но въпросът е разрешен в съответствие с постоянната съдебна практика на ВКС. Тази практика е в смисъл, че за да е действителен сключен от страните договор за подсъдност по чл. 91 ГПК (отм.), респ. чл. 117 ал. 2 ГПК, трябва да е в писмена форма, да се отнася за имуществен спор, какъвто е спорът за оценимо в пари право, спорът да бъде конкретно определен, да е уговорена местна подсъдност и компетентният съд да е посочен конкретно, които условия са спазени от страните с уговорения съд в чл. 21 от Договора за наем, който съд да разгледа спорните въпроси по изпълнение на договора. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че тъй като се касае за иск, който има облигационен характер, спорът не бил имуществен. Искът е за парично вземане, което прави спорът имуществен, което условие не е налице, когато спорът е личноправен – например брачен иск, какъвто не е настоящият случай. Като е приел, че уговорената от страните подсъдност по чл. 117 ал. 2 ГПК, изключва общата местна подсъдност по чл. 105 ГПК, поради което е неоснователно възражението на ответника за местна подсъдност по чл. 105 ГПК и е определил сезирания от ищцата съд да разгледа делото, въззивният съд се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС по изложения въпрос. Затова е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Тъй като съдът се е произнесъл в съответствие със задължителната съдебна практика по изложения процесуалноправен въпрос, неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, дори и да беше налице противоречива практика на съдилищата по въпроса. Доводът на жалбоподателя, че такава е налице, не се подкрепя от Определение № 29/ 26.ІV.2007 г. по ч.гр.д. № 69/ 2007 г. на Бургаски апелативен съд, в което въпросът за действителността на договор по чл. 91 ГПК (отм.), е разрешен в изложения по-горе смисъл и конкретно съдът е приел, че се касае за имуществен спор в случая на предявен иск за права, произтичащи от договор за строителство.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 365 от 17.VІ.2009 г. по ч.гр.д. № 170/ 2009 г. на Габровски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: