Определение №684 от по гр. дело №1575/1575 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                               О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
                                               
                        По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
 
№ 684
                       
                     гр. София , 26. 07. 2010 година
 
            ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на  Република БЪЛГАРИЯ, Първо отделение, в закрито заседание  на деветнадесети юли,  две хиляди и десета  година в състав:
 
                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова 
                                    ЧЛЕНОВЕ :   Диана Ценева
                                                           Василка Илиева                                                                     
 
като изслуша докладваното от съдията Арсова  гр. дело № 1575/2009 година
 
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
К. Р. М. е подала касационна жалба срещу решение № 170 от 15.05.2009 г. по гр.д. № 107 от 2009 г. на Русенския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 28 от 25.03.2008 г. по гр.д. № 1* от 2007 г. на Районен съд, гр. Р. и са уважени предявените от В. Г. В. против К. Р. М. в обективно съединение установителен иск за собственост и равендикационен иск за апартамент № 5, ет.2, вх. Б , № 15, ул. Я., гр. Р. и е приложена правната последица на чл.431, ал.2 ГПК/отм./ като е отменен н.а. № 1* т.45, н.д. № 1* от 2005 г. В жалбата са посочени основанията на чл.281 ГПК без обаче да са развити като оплаквания. Такива са представени в допълнителната касационна жалба , в която се подържа ,че е налице необоснованост и неправилно приложение на материалния закон при преценката на придобитото право на собственост от страна на ищеца и при обсъждането на твърдяното право на собственост от страна на ответника- касатор. Навежда се довод за неправилност и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващ се в липса на задълбочено и всестранно обсъжданe на доказателствата и възражения .
В представеното изложение се позовава на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК като счита, че в противоречие със трайната съдебна практика, формирана в представеното решение е прието, че е възможно допълнително валидиране на сделка, при която продавач е юридическо лице, чието общо събрание не е взело решение за разпореждане с имота. Счита ,че органното представителство изключва възможността за вземане на последващо решение, с което да се санира сделката. Поставя и въпроса за момента от който новострояща се сграда се трансформира в самостоятелен обект на собственост . Освен това намира, че разглеждането на решението ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представя решения, произнесени от ВКС.
Ответника В. Г. В. не е депозирал становище.
Третото лице помагач “СКГ” О. също не е взело становище.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на К. Р. М. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА , тъй като не са налице условията на чл.280, ал.1 , т.1 и т.3 ГПК.
Русенския окръжен съд е споделил изводите на първостепенният съд и е уважил предявените в обективно съединение положителен установителен иск за собственост и иск за ревандикация от В. Г. В. против К. Р. М. за апартамент № 5, ет.2, вх. Б , № 15, ул. Я., гр. Р., като е приложил и правната последица на чл.431, ал.2 ГПК/отм./. За да постанови този резултат е намерил, че ищеца е придобил собствеността с н.а. № 1* т.06, рег. № 1* н.д. № 1* от 2002 г. Счел е че сключеният договор за покупко- продажба от И. Г. Д. и “СГК”О. с н.а. № 1* т.03,рег. № 2* н.д. № 412 от 2001 г. е действителен , поради което праводателя на ищеца е придобил вещни права върху апартамента , обект на продажбата и с последващата сделка ги е прехвърлил на ищеца по делото. За да формира този извод той е разгледал двата спорни въпроса касаещи възникването на сградата като обект на собственост с изграждането й в “ груб вид с покрив” и сключването на действителна сделка между търговското дружество – продавач и физическото лице, за което съгласно чл.137, ал.1, т.7 от Търговския закон е взето решение с представеният по делото протокол от Общото събрание.
В съответствие с постоянната практика на ВКС, Русенския окръжен съд е намерил, че сградата става реален обект на собственост с изграждането й “карабина”, което обстоятелство възниква фактически без да се нуждае от специален допълнителен документ . От покриването на постройката тя възниква като реален обект на собственост и от този момент се превръща във вещ, която участва в гражданския оборот . От този момент включително е възможно да бъде обект на делба, каквато е извършена с представеният договор от 1.08.2000 г. между собствениците на парцелите върху които е била изградена.
Аргументите по втория спорен въпрос за валидността на сделката , извършена от продавача – търговско дружество също са съответни на създадената практика от ВКС по приложението на чл.137, ал.1, т.7 от Търговския закон. Действително за разпореждане с недвижима вещ, собственост на търговско дружество е необходимо решение на общото му събрание и такова е налице с представеният договор от 21.03.2001 г. За неговата действителност не е необходимо да има достоверна дата . Сделката не е нищожна ако този протокол не е описан сред документите, които са представени при нейното сключване. Достатъчно е да се установи, че е било налице съгласие за извършване на разпоредителни действия с имота.
Настоящия състав намира, че не следва да се допусне касационна проверка на решението по поставените в изложението въпроси при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като при произнасянето му въззивният съд се е съобразил с постоянната практика на ВКС за формирането на съгласие при условията на чл.137, ал.1, т.7 от Търговския закон за разпореждане с правото на собственост върху недвижима вещ както и по въпроса за възникването на правото на собственост върху реален обект в новострояща се сграда , завършена в груб строеж.
Допускането до касационна проверка на въззивното решение има за цел да се уеднакви практиката на съдилищата и да се съобразят решенията с вече съществуващата практика по конкретни правни въпроси.
На последно място не следва да се допусне касационна проверка и при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК защото по поставените два въпроса е създадена практика, която не е необходимо да бъде изменена.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО РАЗГЛЕЖДАНЕ на решение № 170 от 15.05.2009 г. по гр.д. № 107 от 2009 г. на Русенския окръжен съд по касационната жалба на К. Р. М..
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 

Scroll to Top