Определение №684 от по гр. дело №1639/1639 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 684
 
София  18.06.2010 г.
 
В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А
 
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско   отделение,  в  закрито  заседание  на двадесет и втори април, две хиляди и десета година в състав:
 
                                            Председател:  КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА                       
                                                        Членове:   МАРИО ПЪРВАНОВ 
 
                                                                         БОРИС ИЛИЕВ
 
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1639/2009 г.
 
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Б. Р., град С., приподписана от пълномощника му адвокат Л. Д. , срещу въззивно решение №56 от 18.07.2008 г. по гр. дело №121/2008 г. на Бургаския апелативен съд в частта, с която е отхвърлен искът му за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 8 000 лв. до 30 000 лв. Въззивният съд е приел, че „С”Е. отговаря за причинените вреди в качеството на възложител на работата и съобразно критерия по чл.52 ЗЗД е определил обезщетение в размер на 8 000 лв.
Ответникът по касационната жалба „С”Е. , град С., не е заявил становище.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни и процесуалноправни въпроси, отнасящи се до определеното по реда на чл.52 ЗЗД обезщетение без да бъдат съобразени всички относими обстоятелства. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата. Посочено е ППВС №4/1986 г.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №56 от 18.07.2008 год. по гр. дело №121/2008 г. на Бургаския апелативен съд. Повдигнатите от касатора въпроси са обусловили изхода на делото, но не могат да обосноват наличие на основания за допускане на касационно обжалване. Това е така, защото в обжалваното решение в съответствие с изискванията на ППВС №4/1986 г. при определяне размера на неимуществените вреди са взети под внимание всички конкретни обстоятелства, които обуславят тези вреди. Тези въпроси не се решават противоречиво от съдилищата. В разглеждания случай не са посочени никакви влезли в сила съдебни решения. Според трайно установената съдебна практика по приложение разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда съобразно обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. За да се приеме, че така поставеният въпрос е решаван противоречиво от съдилищата и размерът на присъденото обезщетение е занижен, трябва да бъдат представени решения, при които при аналогични случаи са присъдени различни, значително по-високи обезщетения за неимуществени вреди. Това не е направено. Според трайно установената съдебна практика решаващият съд трябва да отдели спорните от безспорните факти и да преценява събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. В разглеждания случай въззивният съд е обсъдил всички относими към спора доказателства и не е дал разрешение по поставените от касатора процесуалноправни въпроси в противоречие с трайно установената съдебна практика.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №56 от 18.07.2008 г. по гр. дело №121/2008 г. на Бургаския апелативен съд.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ:1.
 
 
 
2.
 
ЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ:1.
 
 
 
2.
 

Scroll to Top