ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№685
София, 10.12. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 7 декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 682г./2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. Б. П. против определение № 551 от 24.09.2009 год. по ч. гр. д. № 290/2009 год. на Габровския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 1* от 07.08.2009 год. по гр. д. № 1017/2009 год. на Габровския районен съд, с което производството по делото е прекратено и изпратено по подсъдност на Бургаския районен съд, който да разгледа исковете на жалбоподателя по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, по направен отвод за местна подсъдност от ответника С с нестопанска цел „К”.
Ответникът Сдружение с нестопанска цел „К” в писмен отговор поддържа липсата на изложени предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване и по същество неоснователност на жалбата, като недоказана.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че обжалваното определение е въззивно, с което е потвърдено определение на първоинстанционния съд, с което е разрешено по същество производство по подсъдност намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди определението, с което производството по исковете на жалбоподателя с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ е прекратено и делото изпратено по компетентност за разглеждане на Бургаския районен съд, въззивният съд е приел, че жалбоподателят не може да ползва разпоредбата на чл. 114 ГПК, уреждаща възможност за изборна места подсъдност по трудови дела, с право работникът да предяви исковете си срещу работодателя „и по мястото, където той обичайно полага своя труд”, тъй като от данните по делото е видно, че неговото място за полагане на труд по трудов договор е „К” със седалище гр. Б., където живее и работи неговият треньор и където се престира тренировачния труд от ищеца в качеството му на състезател. Посочено е, че твърдението за провеждани тренировки на територията на гр. Г. негов постоянен и настоящ адрес не променя мястото на полагане на труд по трудовото правоотношение, а чрез поисканите свидетели се цели да се опровергае уговореното с трудовия договор работно място на жалбоподателятя.
Касационната жалба не съдържа изложение за допускане на касационно обжалване и няма изведен правен въпрос от значение за повдигнатия спор, като основание за допускане на касационно обжалване съобразно приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съображенията касаят фактически обстоятелства относими към поддържаното от жалбоподателя твърдение, че живее и тренира в гр. Г., място различно от уговореното с трудовия договор, чрез които обосновава приложението на чл. 114 ГПК. Изхождайки от тези твърдения, като относим към повдигнатия спор се явява въпроса – при определено с трудовия договор място на работа, може ли работникът като поддържа, че мястото, където той обичайно полага своя труд е различно от посоченото с трудовия договор, да избере подсъдност по чл. 114 ГПК.
Задължителен елемент от договорното съдържание на трудовия договор е определяне на мястото на работа, където работникът или служителя ще предоставя работната си сила и където ще полага труда си. Това е мястото, където работникът или служителят ще изпълнява трудовите си задължения. В случая, като място на работа в трудовия договор на жалбоподотеля е посочено К. к. Бургас. Доколкото с договора не е уговорено друго по предоставяне на работната сила, работникът/служител не може едностранно да променя мястото на престиране на труда, още повече, с оглед естеството и характера на работа, жалбоподателят следва да тренира под ръководството на определения му треньор с местоживеене гр. Б.. В този смисъл твърденията на жалбоподателя, че постоянно тренира на територията на гр. Г. не променят мястото му на работа, както той неправилно смята и не може да се ползва от разпоредбата на чл. 114 ГПК уреждаща възможност за изборна местна подсъдност по трудови дела.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване. Подсъдността на трудовия спор е определена при точно прилагане на закона. Не е доказано приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, като общо основание за допускане на касационно обжалване, нито хипотезите на т. 1-3 ГПК, с оглед на което, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 551 от 24.09.2009 год. по ч. гр. д. № 290/2009 год. на Габровския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ