2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 685
София, 12.12.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№6864 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
С определение №1114 от 24.09.14г. по ч.гр.д.№833/14г. на Русенския окръжен съд е потвърдено определение от 24.07.14г. по гр.д.№3528/14г. на Русенския районен съд, с което е прекратено като недопустимо производството по иск с правно основание чл.3, б.”а” ЗН.
Въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че не е налице правен интерес от предявяване на иск по чл.3, б.”а” ЗН, тъй като законодателят не е предвидил специален ред или исково производство за изключване от кръга на наследниците на лице, което е недостойно за наследяване. Ищците, които се позовават на недостойнството за наследяване на ответника, следва да реализират правата си в друг исков процес, при който тази императивна разпоредба ще бъде съобразена. И двете инстанции са се позовали на решение №19 от 02.02.11г. по гр.д.№1788/09г. на ВКС, ІV ГО.
Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от ищците М. Г. Ш. и Е. Г. Ш.. В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по въпроса дали е допустим иск по чл.3, б.”а” ЗН. Сочат се влезли в сила решения на районни съдилища, с които такъв иск е разгледан по същество и е уважен – решение №19/06.01.14г. по гр.д.№4045/13г. на Русенския районен съд; решение №204 от 04.07.11г. по гр.д.№276/11г. на Пещерския районен съд и решение от 16.07.10г. по гр.д.№2391/10г. на Бургаския районен съд. Поддържа се също, че разрешаването на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът в производството Г. М. Ш. оспорва частната жалба. Позовава се на решението на ВКС, посочено в определението на въззивния съд, като счита, че това е задължителна практика на ВКС, която трябва да намери приложение и в настоящия случай.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване определение на въззивния съд, с което се потвърждава преграждащо определение на първата инстанция. Налице е и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С посочените от жалбоподателя решения на районни съдилища е създадена практика, според която искове с правно основание чл.3, б.”а” ЗН са разгледани по същество и са уважени, т.е. тези искове са били приети за допустими. Налице е и задължителна и незадължителна практика на ВКС, според която самостоятелното предявяване на искове по чл.3 ЗН / в различните му хипотези/ е допустимо. В този смисъл е решение №417/25.02.13г. по гр.д.№168/12г. на ВКС, І ГО, което е постановено след допускане на касационно обжалване по същия въпрос – за допустимостта на иска по чл.3, б.”а” ЗН. В решението по същество са дадени указания за разграничаване на обуславящия иск за установяване на престъпно обстоятелство – чл.97, ал.4 ГПК /отм./, сега чл.124, ал.5 ГПК, от обусловения иск по чл.3, б.”а” ЗН. Решението представлява задължителна практика на ВКС по чл.290 ГПК. С решение №763/30.10.09г. по гр.д.№1274/08г. на ВКС, ІV ГО е оставено в сила въззивно решение, с което иск по чл.3, б.”в” ЗН е разгледан по същество. След като не е обезсилил въззивното решение, Върховният съд мълчаливо е приел, че такъв иск е допустим. Това решение е постановено по реда на ГПК /отм./ и представлява незадължителна практика на ВКС. В няколко свои определения по чл.288 ГПК състави на ВКС са допуснали да влязат в сила въззивни решения, с които по същество са разгледани искове по чл.3 ЗН, т.е. отново мълчаливо е прието, че такива искове са допустими. В този смисъл са определение №1260 от 27.12.11г. по гр.д.№779/11г. на ВКС, І ГО, определение №442 от 06.06.12г. по гр.д.№974/11г. на ВКС, І ГО.
Посоченото от въззивния съд и от ответниците в настоящото производство решение №19 от 02.02.11г. по гр.д.№1788/09г. на ВКС, ІV ГО не представлява задължителна практика на ВКС по поставения въпрос и не може да намери приложение в настоящия случай. Това е така, тъй като спорът, по който е постановено това решение, не е бил по чл.3 ЗН, а по чл.19, ал.3 ЗЗД. По това дело същественият въпрос е бил дали в производството по иск за сключване на окончателен договор съдът може да приложи императивна материалноправна разпоредба – чл.3 ЗН, след като по делото не е било конституирано като страна лицето, чието право на наследяване се оспорва с позоваването на текста на чл.3 ЗН. Изложените от състава на ВКС мотиви, че законодателят не е предвидил специален ред, нито исково или друго съдебно производство за изключването от кръга на наследниците на лице поради недостойнство, не могат да се тълкуват извън контекста на решението и следва да се разбират в смисъл, че за да се приложи императивната разпоредба на чл.3 ЗН при разглеждане на иск по чл.19, ал.3 ЗЗД не е необходимо недостойнството да е установено в отделен процес по чл.3 ЗН.
По изложените съображения следва да се приеме, че е налице практика на ВКС, включително и по чл.290 ГПК, с която самостоятелното предявяване на иск по чл.3 ЗН е прието за допустимо. Като не се е съобразил с тази практика и неправилно е възприел смисъла на мотивите на решение №19 от 02.02.11г. по гр.д.№1788/09г. на ВКС, ІV ГО, въззивният съд е постановил неправилно определение. Това определение следва да бъде отменено и делото да се върне на районния съд за продължавнае на съдопроизводствените действия по предявения иск.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1114 от 24.09.14г. по ч.гр.д.№833/14г. на Русенския окръжен съд.
ОТМЕНЯ определение №1114 от 24.09.14г. по ч.гр.д.№833/14г. на Русенския окръжен съд и потвърденото с него определение от 24.07.14г. по гр.д.№3528/14г. на Русенския районен съд.
ВРЪЩА делото на Русенския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: