О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 685
София, 15.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 10.10.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 3713/2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на ЕТ Ц. Н. Ц., упражняващ търговска дейност под фирма „В.-100-92-Ц. Ц.”, [населено място] против определение № 16031 от 02.09.2013 год., по ч. гр.д.№ 11413/2013 год. на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на настоящия частен жалбоподател срещу разпореждане на Софийски районен съд от 04.01.2013 год. за връщане на исковата му молба с вх.№ 19547/23.10.2012 год. срещу Д. Ф. „ЗЕМЕДЕЛИЕ”, по която е образувано гр.д.№ 49715/2012 год., по описа на с.с..
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за допуснато нарушение на процесуалното правило на чл.35 ГПК, във вр. с чл.39, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
За да постанови обжалваното определение СГС е приел, че подадената частна жалба срещу разпореждането на СРС за връщане исковата молба на ЕТ Ц. Н. Ц., въз основа на която е образувано гр.д.№ 49715/2012 год. на същия съд, е след преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, поради което не подлежи на разглеждане.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Разпореждането на СРС за връщане на исковата молба на ЕТ Ц. Н. Ц., основано на чл.129, ал.3 ГПК, е редовно съобщено на процесуалния представител на ищеца, съгласно приложено пълномощно от 06.11.2012 год. и договор за правна защита и съдействие № 23 от 09.10.2012 год. – адв. Д. Д. – САК, на 19. 03. 2013 год..
Следователно броен по правилото на чл.60, ал.4 ГПК преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК за страната е изтекъл на 27.03.2013 год., поради което правилно въззивният съд е счел, че подадената на 13. 08. 2013 год. частна жалба с вх. на СРС № 1031464, като просрочена е процесуално недопустима.
Обстоятелството, че с молба от 06.11.2012 год. на адв. Д.Д., в качеството и на представител по пълномощие на ищеца ЕТ Ц. Н. Ц., упражняващ търговска дейност под фирма „В.-100-92-Ц. Ц.”, наред с вписания в исковата молба адрес е посочен изрично и съдебен адрес по см. на чл.39 ГПК, който е адресът на адвокатската кантора на неговия пълномощник, обуславя правен извод, че извършеното на този адрес връчване на разпореждането на СРС на съдебния адресат – адв. Д.Д. е породило, вкл. по съображения, черпени от чл.51, ал.1 ГПК, своите правни последици, една от които е поставяне началото на срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Що се касае до наведените с частната жалба оплаквания за неправилно приложение на процесуалния закон – чл.39 ГПК и чл.51, ал.1 ГПК, те са неоснователни. По делото липсват доказателства към датата на връчване разпореждането на СРС за връщане на подадената от ЕТ Ц. искова молба, предмет на частна жалба с вх. на СРС № 1031464 на адв. Д.Д., адресирана до СГС, ищецът Ц. да е оттеглил пълномощието си от последната и изрично да е уведомил съда, съобразно изискването на чл.35 ГПК.
Поради това, дори и да се приеме тезата на настоящия частен жалбоподател, за която липсват ангажирани по делото доказателства, то приложение намира процесуалното правило на чл.35, пр.2 ГПК и всички действия, извършени законно от пълномощника до оттегляне на пълномощното, остават в сила.
Следва само за пълнота на настоящето изложение да се посочи, че именно в една правова държава правосъдието се осъществява единствено в рамките на закона, който в разглеждания случай е правилно приложен. Липсата на законова възможност, извън хипотезата на чл.64 и сл. ГПК, за възстановяване на пропуснат от страната срок, каквато не е и въведена от частния жалбоподател, изключва основателността на искането за отмяна на обжалваното определение и връщане на частната жалба на СГС за разглеждането и по същество. Що се касае до евентуално настъпилите неблагоприятни правни последици за представлявания, с оглед проявено процесуално бездействие от неговия пълномощник, то съществува предвиден от законодателя ред за защита, вкл. в Закона за адвокатурата, който, обаче, не е предприетият от страната с настоящата частна жалба.
Водим от изложените съображения и на осн. чл.278, ал.1 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определението на Софийски градски съд № 16031 от 02.09.2013 год., по ч. гр.д.№ 11413/2013 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: