3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 685
С., 15.05. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 11 май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1663/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. М. Д. против въззивно решение № 198 от 26.07.2011 г. по гр. дело № 257/2011 г. на Ловешки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 78 от 23.02.2011 г. по гр. дело № 1268/2010 г. на Ловешки районен съд в частта, с която Д. М. Д. е осъден на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД да заплати на А. Л. Б. сумата 18 000 лева произтичаща от прекратен договор за поръчка за закупуване и доставка от чужбина на лек автомобил марка „Тойота”, модел „Превия”, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 05.07.2010 г. – датата на предявяване на иска до изплащане на задължението.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят оспорва правилността на изводите на съда за уважаване на иска с твърдение, че въззивният съд не е изпълнил задължението си по чл. 235, ал. 2 ГПК. Позовава се на т. 3-та на чл. 280, ал. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Ответникът А. Л. Б. не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. ., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правен въпрос по приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК с твърдение за неговото нарушаване, не е основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК, задължаващ съдът да основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, има установена съдебна практика на ВКС по реда на чл. 291 ГПК, със задължителен характер – решения по гр. д. 1649/2010 г. ВКС, четвърто г. о.; гр. д. № 1863/2010 г., четвърто г. о.; гр. д. № 421/2009 г., четвърто г. о. и гр. дело № 761/2010 г. ВКС, според които съдът е длъжен да определи предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, да обсъди всички доказателства по делото и доводи на страните, а изводите за обстоятелствата от значение за спорното право да съответстват на доказателствата по делото.
С обжалваното решение тези изисквания са спазени – съдът е определил правилно предмета на спора, преценил е и обсъдил правно-релевантните за спорното право факти, изложил е подробни и ясни мотиви относно обстоятелствата, които е намерил за доказани и тези, които е приел за недоказани. Така съдът е достигнал до извода, че сключеният между страните договор за поръчка не е бил изпълнен от ответника – жалбоподател, въпреки преведете му от ищеца средства за закупуване на лек автомобил, основание за поръчващия да оттегли поръчката и прекрати договора, при което е възникнало задължение за довереника да върне получените средства на отпаднало основание – от преведените 20 000 лв., на 31.07.2009 г. жалбоподателят е върнал 2000 лв., от който момент съдът е приел, че договорните отношения между страните са прекратени.
Наличието на установена съдебна практика със задължителен характер и липсата на съображения за необходимост от нейната промяна, както и съображения за неяснота на законова разпоредба, нужда от тълкуване на приложена правна норма изключват приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д И Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 198 от 26.07.2011 г. по гр. дело № 257/2011 г. на Ловешки окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ