4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……………..
С.…………………2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осми октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1100/ 2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 128 от 10.05.2012 г. по гр.д. №176/ 2012 г. на Варненски апелативен съд, постановено по жалба на ищеца срещу Решение № 1598 от 22.12. 2011 г. по гр.д.№ 497/ 2011 г. на Варненски окръжен съд, в частта, с която по иска по чл. 422 ГПК на [фирма] – [населено място] срещу И. Н. В. – от [населено място] е признато, че ищецът няма вземане: за сумата 27 189.03 евро въз основа на запис на заповед, издаден на 16.10.2007 г. от [фирма] – [населено място], авалиран от К. М. Д. и от И. Н. В., със законната лихва от 18.05.2010 г., за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 10253/2010 г. на В. и за сумата 27 189.11 евро въз основа на запис на заповед, издаден на 16.10.2007 г. от [фирма] – [населено място], авалиран от К. М. Д., И. Н. В. и [фирма], със законната лихва от 18.05.2010 г., за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 10245/2010 г. на В., с оплакване за неправилност и необоснованост. Жалбоподателят в Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване сочи, че материалноправния въпрос за възраженията на авалиста по менителничен ефект, е разрешен в противоречие с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК – Р. по т.д.№ 213/2010 г. на ІІ т.о. Счита, че материалноправен въпрос за намаляването на изискуемите суми със стойността на върнатото лизингово оборудване, е решаван противоречиво от съдилищата – Р.№257/25.06.2012 г. по гр.д.№127/2012г. на Плевенски окръжен съд.
Ответникът по касационната жалба И. Н. В. – от [населено място] – ответник по делото – по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна, а ответникът по жалбата [фирма] – [населено място] – трето лице – помагач на страната на ответника не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е отхвърлен иск по чл. 422 ГПК за установяване вземане, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди решението, с което е отхвърлен иска по чл. 422 ГПК, въззивният съд е изложил, че [фирма] – [населено място] и [фирма] са сключили на 16.10.2007 г. Договор за финансов лизинг на л.а. ”Мерцедес МL 420 CDI” и в чл. 11 т. 4 са уговорили обезпечение – лизингополучателят издава пет записа на заповед, на обща стойност 135 945.47 евро, като предмет на делото са вземанията по два записа на заповед, съответно за 27 189.03 евро и за 27 189.11 евро, издадени на 16.10.2007 г. от [фирма] – [населено място], авалирани от К. М. Д., И. Н. В. и [фирма]. Съдът е посочил, че автомобилът е върнат, следователно договорът за лизинг е прекратен по взаимно съгласие, до връщането [фирма] е изплатило 110 617.04 лв., а след връщането автомобилът е заведен счетоводно при ищеца за 98 803.43 лв. Заключил е, че с връщането на автомобила договорът за лизинг остава без предмет – лизингополучателят не дължи лизингови вноски, като ищецът не излага твърдения да са останали неиздължени вноски и други разходи по договора, каквито може да претендира по общия исков ред и тъй като към момента на заявлението по чл. 417 ГПК ищецът не е имал вземане, основано на посочените два записа на заповед, искът по чл. 422 ГПК срещу авалиста е отхвърлен.
По материалноправния въпрос за възраженията на авалиста по менителничен ефект е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване, поддържано на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК поради разрешаването му в противоречие с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК – Р. по т.д.№ 213/2010 г. на ІІ т.о. С това решение е разрешен въпросът за допустимостта на възраженията на авалиста, които противопоставя на приносителя на менителничния ефект и е прието, че поради самостоятелния, неакцесорен характер на задължението на авалиста, той не може да противопостави възраженията, които би могъл да му противопостави самият хонорат – както абсолютните възражения за недействителност на ефекта (с изключение на възражението относно формата), така и неговите лични (относителни) възражения, произтичащи от каузалното правоотношение, освен когато и авалистът е страна по каузалното правоотношение, а когато не е страна, авалистът може да противопостави относителните възражения на издателя (хонората), само ако последният е недобросъвестен или е извършил злоупотреба с право.
Не е в противоречие с посоченото решение приетото от въззивния съд, че с връщането на автомобила на 31.03.2010 г., е прекратен по взаимно съгласие договорът за лизинг и лизингополучателят не дължи лизингови вноски, и поради изплащането от [фирма] – [населено място] до връщането на автомобила сумата 110 617.04 лв., към датата на всяко от заявленията по чл. 417 ГПК – съответно 17.05.2010 г. и 18.05.2010 г., ищецът не е имал вземане по договора за лизинг, което да е обезпечено с посочените два записа на заповед, авалирани от ответника. Като се има предвид, че е направено по делото възражение за погасяване на задължението и от издателя на записите на заповед – третото лице – помагач [фирма] – [населено място], с произнасянето по въпроса съществува ли задължение по договора за лизинг или е погасено чрез плащане, извършено от издателя на записите на заповед преди датата на заявленията за издаване на заповеди за незабавно изпълнение срещу авалиста, съдът не се е произнесъл по недопустими възражения на авалиста, основани на каузалното правоотношение, по което не е страна. Съдът е преценил налице ли е задължение по договора за лизинг, за което да отговоря авалиста, солидарно задължен с издателя на записите на заповед, с което съдът не е обсъждал в противоречие със съдебната практика каузалните отношения по възражение на авалиста, което да е недопустимо. Щом е доказано правопогасяващото възражение срещу основанието, за което са издадени двата записа на заповед, с които са задължени както издателят, така и авалистите и отговорността им е солидарна – чл. 513 ал.1 ТЗ, независимо от самостоятелния и абстрактен характер на задължението на авалиста, той дължи същата престация, както и хонората, затова плащането от страна на последния не може да бъде ирелевантно за задължението на авалиста и погасява и това задължение, при отпадане на каузалното правоотношение, което обезпечава. В този случай кредиторът не може да иска изпълнение срещу авалиста, защото ще се обогати неоснователно, а и се е снабдил със заповеди за незабавно изпълнение въз основа на издадените записи на заповед срещу издателя и всички авалисти, въпреки че е получил обратно автомобила, с което е прекратен договора за лизинг, чието изпълнение записите на заповед обезпечават.
Изложеният от жалбоподателя матариалноправен въпрос за намаляване на изискуемите суми със стойността на върнатото лизингово оборудване, не е релевантен за делото, тъй като решението не съдържа извод в смисъла, посочен от жалбоподателя. Съображенията на въззивния съд, за да отхвърли иска по чл.422 ГПК, са, че с прекратяването на договора за лизинг лизингополучателят не дължи лизингови вноски и че към подаване на заявленията по чл. 417 ГПК ищецът не е имал вземане, обезпечено със записите на заповед, на който извод не е повлиало счетоводното отразяване от лизингодателя на върнатия автомобил, отдаден на лизинг. Жалбоподателят не доказва този въпрос да се решава противоречиво от съдилищата, тъй като представеното решение по гр.д.№127/20012 г. на Плевенски окръжен съд не е влязло в сила.
Искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. Жалбоподателят следва да плати на ответника по жалбата разноски за касационната инстанция 1750.70 лв. по представените вносна бележка на П.-клон В. и отчет по сметка на [фирма] – С.. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 128 от 10.05.2012 г. по гр.д. № 176/ 2012 г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да плати на И. Н. В. – от [населено място] 1750.70лв. – разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: