4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 685
С., 20,11,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на втори ноември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело №545/12 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма]- [населено място], [фирма]-гр. П. и К. А. Г. и частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу определение №420 от 29.05.12г. по ч.т.д.872/11г. на Върховен касационен съд, ТК, второ отделение.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното :
По частната жалба на [фирма] :
Предмет на обжалване е определение №420 от 29.05.12г. по ч.т.д.872/11г. на Върховен касационен съд, ТК, второ отделение, в частта, с която е оставена без разглеждане частната касационна жалба на този жалбоподател, в частта й, с която е отменено разпореждането за незабавно изпълнение по чл.419 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С определението, предмет на обжалване, състав на Върховния касационен съд,ІІ т.о. е обезсилил определение от 22.06.2011г. по ч.гр.д. 1646/11г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която е отменено разпореждането за издаване заповед за изпълнение и е отхвърлено заявлението на кредитора и е оставил без разглеждане същата частната касационна жалба, в частта й, с която е отменено разпореждането за незабавно изпълнение по чл.419 ГПК. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че определението, постановено в производство по чл.419, ал.1 ГПК не е преграждащо, не дава разрешение по същество на друго производство и не прегражда неговото развитие т.е. не попада в предметния обхват на определенията подлежащи на касационен контрол по смисъла на чл.274, ал.3 ГПК.Приел е още, че в останалата част, въззивният съд е постановил недопустим съдебен акт, тъй като е излязъл извън предметния обхват на своето сезиране по чл.419, ал.1 ГПК.
Частната жалба е неоснователна.
Производството пред ВКС, ТК, ІІ т.о. е образувано по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място] против определение№1726 по ч. гр.д. 1646/11г. на Пловдивски окръжен съд, с което въззивния съд, след отмяна на разпореждането, с което е уважено заявлението за издаване на заповед за изпълнение в полза на [фирма] – [населено място] от първостепенния съд, по същество е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. При тези фактически данни, правилна е констатацията на състава на ВКС, ІІ т.о., че частната касационна жалба е процесуално недопустима, в частта, с която съдът се е произнесъл по чл.419, ал.1 ГПК. Законосъобразно, съставът на ІІ т.о. е отчел, че произнасянето на въззивния съд не е обхванало само жалбата подадена по реда на чл.419 ГПК и в този смисъл е бил налице постановен недопустим акт. Правилно е и приетото, че обжалваното определение по чл.419, ал.1 ГПК не попада в очертаните от нормата на чл. 274, ал.3 ГПК хипотези и поради това е изключено от касационен контрол, с оглед изчерпателното изброяване на случаите, при които такъв контрол е допустим. В този смисъл е и трайната еднозначна практика на ВКС, ТК. Следователно, направеното от касатора подробно оплакване за неправилност на определението на ВКС, както и развитото разбиране за обжалваемост на определението по чл.419, ал.1 ГПК е неоснователно.
Жалбоподателят е направил довод за недопустимост на обжалвания съдебен акт, изведено от поддържаното от страната, че въззивният съд не се е произнасял по законосъобразността на „ разпореждане за незабавно изпълнение”, поради което и ВКС недопустимо е квалифицирал обжалваното пред него определение по този ред. Доводът е правно необоснован. Този извод се налага от това, че с произнасянето си, макар и непрецизно формулирано въззивния съд е отменил изцяло действията на първостепенния съд по разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение, като същата имплицитно е съдържала и разпореждането за незабавно изпълнение, което макар и различен съдебен акт от разпореждането, с което заявлението се уважава, се съдържа в общото произнасяне на съда по чл.417 ГПК.Следователно, ВКС, ІІ т.о. се е произнесъл в рамките на сезирането си и неговия акт е допустим. Не са допуснати сочените нарушения в тази част поради което и обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
По частната жалба на [фирма]- [населено място], Б.” АД- [населено място] и К. А. Г.:
Предмет на обжалване е определение №420 от 29.05.12г. по ч.т.д.872/11г. на Върховен касационен съд, ТК, второ отделение, в частта, с която е обезсилено определение от 22.06.2011г. по ч.гр.д. 1646/11г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която е отменено разпореждането за издаване заповед за изпълнение и е отхвърлено заявлението на кредитора
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Жалбоподателите също са навели довод за недопустимост на обжалваното определение, но в обжалваната от тях част, който са извели от това, че ВКС се е произнесъл недопустимо по частна касационна жалба против определение, постановено по реда на чл.419 ГПК. Страната е изложила подробни аргументи за това, че тези определения са изключени от касационен контрол, като се е позовала и на константна съдебна практика на ВКС,чрез изброяване на актовете, която я обективират.
Доводите, макар и обосноваващи напълно правилно разбиране за обжалваемостта на определенията по чл.419, ал.1 ГПК са ирелевантни тъй като както вече бе отбелязано и ВКС, ІІ т.о. е оставил без разглеждане определението по чл.419, ал.1 ГПК с мотиви съответстващи на изложените от страната. Твърдението, обаче, че въззивния съд се е произнесъл само по реда на чл.419, ал. 1 ГПК е фактически необосновано, с оглед разгледания вече в настоящето определение диспозитив, който очертава и пределите на неговото произнасяне. От същият се извежда и произнасянето му над поисканото и над допустимото, което прави законосъобразно определението на ВКС в обжалваната му част.
С оглед изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №420 от 29.05.12г. по ч.т.д.872/11г. на Върховен касационен съд, ТК, второ отделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: