О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 685
гр.София, 20.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
четиринадесети май две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2663/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на [фирма] (в несъстоятелност) за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 7910 от 26.11.2013 г. по гр.д.№ 10847/ 2013 г. С него е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 8353/ 2010 г. и по този начин са уважени предявените от Г. С. И. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 3887/ 22.12.2009 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „оператор на технологичен пулт” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 6 651,50 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят повдига единствено процесуалноправният въпрос допустими ли са свидетелски показания за установяване на приетите при подбор по чл.329 КТ професионални качества и умения на работника и качественото и своевременно изпълнение на поставените от работодателя задачи. Според касатора този въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и поради това моли за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответната по жалбата страна, Г. С. И., я оспорва като поддържа, че при разрешаване на поставения от касатора въпрос въззивният съд е действал законосъобразно.
Върховният касационен съд намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Въззивният съд е приел за установено (по реда на чл.272 ГПК и чрез излагане на собствени мотиви по доводите във въззивната жалба), че ищцата е заемала длъжността „машинен оператор на технологичен пулт” в ответното дружество въз основа на трудов договор, правоотношението й е прекратено поради съкращаване на щата. Съкратена е длъжност, различна от заеманата от ищцата, но работодателят се е възползвал от правото си на подбор по чл.329 КТ и е уволнил нея за да остане на работа работник, чиято длъжност е съкратена. Съдът посочил, че за да се приеме за законосъобразно уволнението на това основание, работодателят носи тежестта да установи фактите, въз основа на които е направил извод, че предпочетеният работник изпълнява трудовите си функции по – добре от уволнения. Такива годни доказателства по делото не са ангажирани от ответника, напротив, от показанията на свидетелите, допуснати по искане на ищцата, се установява, че тя е съвестен работник, няма наказания, стриктно е изпълнявала задълженията си и се е справяла много добре с работата си. Поради това съдът посочил, че липсват доказателства подборът да е законно извършен и отменил оспореното уволнение.
При тези мотиви на въззивния съд формулираният от касатора правен въпрос обуславя обжалваното решение, но няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. По него има формирана трайна практика, уеднаквена от ВКС по реда на чл.291 ГПК (срв. решение № 616/ 15.10.2009 г. по гр.д.№ 1327/ 2009 г., I. г. о., решение № 416/ 12.07.2010 г. по гр.д.№ 531/ 2009 г., IV г. о., решение № 273/ 04.06.2012 г. по гр.д.№ 1566/ 2010 г., IV г. о., решение № 190/ 11.05.2012 г. по гр.д.№ 1638/ 2010 г., IV г. о., решение № 295/ 15.10.2013 г. по гр.д.№ 14/ 2013 г., ІV г.о. и др.). Свидетелските показания за установяване на законността на подбора са допустимо доказателствено средство, тъй като в закона не е уредена форма за валидност или за доказване на релевантните за извършването му обстоятелства. Ако работникът оспорва законосъобразността на подбора (използваните критерии, включените лица, съответствието на получените оценки с действителните качества на участниците и др.), работодателят трябва да докаже тези обстоятелства чрез разпит на свидетели. Работникът също може да се ползва от свидетелски показания, за да докаже, че оценяването му от работодателя при подбора не съответства на действителните му качества, както е приел и въззивният съд. След като по единственият повдигнат от касатора правен въпрос има установена трайна практика, съобразена при постановяване на обжалваното решение, не са налице основания за допускането на същото до касационен контрол.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 7910 от 26.11.2013 г. по гр.д.№ 10847/ 2013 г.
ОСЪЖДА [фирма] (в несъстоятелност) да заплати на Г. С. И. сумата 200 лв (двеста лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: