4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 685
София, 21.12.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 3581 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на ищеца [фирма] против Определение № 2016 от 22.07.2015г. по ч.гр.д.№ 2884/2015г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Определение № 2414 от 07.04.2015г. на СГС за прекратяване на производството по т.д.№ 4948/2014г., образувано по предявен от банката против [фирма]/н/ иск по реда на чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземане, за което по реда на чл.417,т.2 ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 19074/2014г. на СРС.
С частната касационна жалба се иска отмяна на определението като „недопустимо“ и неправилно, тъй като заповедта за изпълнение е влязла в сила на основание чл.416 ГПК предвид оттегляне на възражението по чл.414,ал.1 ГПК от синдика на [фирма]/н/. Поддържа се, че основание за образуване на заповедното производство е обстоятелството, че за обезпечаване на задълженията по договора за банков кредит е била учредена договорна ипотека от [фирма] /н/; кредитополучателят прехвърлил ипотекирания имот на трети лица, които към настоящия момент са собственици на ипотекираното в полза на банката имущество, и то е извън масата на несъстоятелността на длъжника /ипотеката не е била предмет на отменителните искове и преклузивните срокове са изтекли/. Посочва се, че за банката е налице правен интерес от иницииране на производството по чл.417,т.2 ГПК и при постъпило възражение от длъжника – и на исковото производство по чл.422 ГПК, на основание изключението по чл.637,ал.6,т.3 ГПК, за да се ползва от разпростирането на субективните предели на изпълнителния лист и по отношение на третите лица, върху имуществото на които е била учредена ипотека за обезпечаване на дълга на несъстоятелното дружество.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване по въпросите: относно възможността да бъде извършвана проверка за допустимостта на иска, предявен по реда на чл.422 ГПК без да бъде приложено заповедното производство; по въпроси, свързани с тълкуване на разпоредбата на чл.637,ал.6,т.3 ТЗ и относно приложимост на изключението на чл.637,ал.6,т.3 ТЗ, когато вземането, предмет на съдебното производство е обезпечено с имущество на трети лица и е прието по смисъла на чл.693 ТЗ-включено в одобрения от съда списък на приетите вземания по чл.692 ТЗ; относно задължението на съда да обсъди доводите и твърденията на страните.
От насрещната страна- [фирма]/н/ чрез синдика В. С. е постъпил писмен отговор, с който се поддържа становище за основателност на частната касационна жалба на банката.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Съдилищата са приели за безспорно, че за длъжника [фирма] с решение от 17.07.2010г. по т.д.943/2010г. на СГС е отрито производство по несъстоятелност с начална дата на неплатежоспособност- 31.12.2009г. С определение от 14.03.2011г. по т.д.№ 943/2010г. на СГС е бил одобрен списъкът на приетите вземания на кредиторите на „Н.“И., в който са включени вземанията на [фирма], предмет на издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 08.05.2014г. по ч.гр.д.№ 19074/2014г. на СРС и на образуваното на 17.07.2014г. по реда на чл.422 ГПК производство-т.д.№ 4948/2014г. на СГС, VІ-13 състав. Безспорно е било и че дългът на банката е бил обезпечен с договорна ипотека върху недвижими имоти, които несъстоятелният длъжник е прехвърлил на трети лица преди началната дата на неплажежоспособността. Прекратяването на производството е основано на съображения, че след откриване на производство по несъстоятелност е недопустимо образуването на нови имуществени дела срещу длъжника, освен за парични вземания, обезпечени с имущество на трети лица и за отсъствие в настоящата хипотеза на законодателно уреденото изключение от този принцип-неприложимост на отклонението от правилото, предвидено в т.3 на чл.637,ал.6 ТЗ.
Искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно. Доводите в частната касационна жалба и правните проблеми, поставени в изложението произтичат от неправилната теза на касатора, че прекратяването на производството, образувано по реда на чл.422 ГПК, ще има за последица обезсилването на издадения в заповедното производство изпълнителен лист и отпадане на действието му по отношение на третите лица в конкретната хипотеза, когато вземането-предмет на заповедта и изпълнителния лист е включено в одобрения от съда списък по чл.692 ТЗ и се счита за прието по реда на чл.693 ТЗ.
Настоящият състав изцяло споделя изводите в Определение № 463 от 07.08.2015г. по ч.т.д.№ 1207/2015г. на ІІ т.о. на ВКС – При наличие на изпълнителен лист и приемане на вземането по реда на чл.693 ТЗ кредиторът има право да пристъпи към принудително изпълнение върху предоставеното като обезпечение имущество, предвид неоспоримостта на вземането по силата на одобрения от съда по несъстоятелност списък на приетите вземания. Приемането на вземането е основание по чл.637, ал.2 ТЗ за прекратяване на исковото производство по чл.422, ал.1 ГПК, което се оказва лишено от спорен предмет, но самото прекратяване не е основание за обезсилване на заповедта за изпълнение и на изпълнителния лист. По аргумент от задължителните указания в т.13 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2013 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС обезсилването на заповедта за изпълнение и на изпълнителния лист по чл.418, ал.2 ГПК е несъвместимо с признаването на вземането за съществуващо, а включването на вземането в одобрения от съда списък на приетите вземания в производството по несъстоятелност на длъжника има точно този ефект – създава безспорност относно съществуването на вземането в отношенията между длъжника и кредитора. В резултат на това за безспорно следва да се счита и правото на кредитора да удовлетвори принудително вземането си от обремененото със залог или ипотека чуждо имущество, ползвайки се от издадения срещу длъжника изпълнителен лист по чл.418, ал.2 ГПК. Приемането на вземането при условията на чл.693 ТЗ в производството по несъстоятелност на длъжника, лишава кредитора от правен интерес да води иска по чл.422 ГПК, дори вземането да е обезпечено с ипотека върху имот на трето лице и длъжникът да не е оттеглил възражението си по чл.414 ГПК, ако кредиторът разполага с изпълнителен лист за вземането си по чл.418, ал.2 ГПК; Включването на вземането в одобрения от съда списък на приетите вземания в производството по несъстоятелност на длъжника предпоставя прекратяване на производството по предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен иск на основание чл.637, ал.2 ТЗ, но прекратяването на исковото производство не е основание за обезсилване на изпълнителния лист.
Поради това и без значение е поставения от касатора въпрос за правните последици от оттегляне на възражението по чл.414 ГПК от синдика на несъстоятелното дружество.
Поради изложеното, ВКС, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Определение № 2016 от
22.07.2015г. по ч.гр.д.№ 2884/2015г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: