О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 685
София, 22.07.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 3144 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на А. Н. Д. срещу Решение № 514 от 24.06.2015 год. по т.д.№ 688/2015 год. на Варненския окръжен съд.
С въззивното решение е отменено Решение № 1285 от 16.03.2015 год. по гр.д.№ 5354/2013 год. на Варненския районен съд и е отхвърлен предявеният от А. Н. Д. срещу П. [населено място], кв.А. иск с правно основание чл.58 ал.1 ЗК за отмяна на решенията на проведено на 29.03.2013 год. редовно общо събрание (ОС) на Кооперацията.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи, че е налице противоречие със задължителна практика на ВКС, както и, че произнасянето по правните въпроси е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, поради което настоящият съдебен състав приема, че се подържат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касация П не е представил отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК.
При преценката относно основанията за допускане на касационно обжалване, съдебният състав взе предвид следното:
Както бе посочено по-горе, ОС е проведено на 29.03.2013 год. Исковата молба е депозирана на 12.04.2013 год. Безспорно е, че ищецът А. Д. е имал качеството на член-кооператор към датата на ОК, както и че не е присъствал при провеждането му. С исковата молба той е оспорил редовното му свикване, тъй като той и други член-кооператори не за били призоваването си за него. Провеждането му е било опорочено, тъй като не е бил налице необходимия кворум и мнозинство за вземане на решения.
За да уважи иска, първоинстанционният съд е приел, че ищецът Д. е бил редовно уведомен за провеждането на ОС. Уведомлението му е било връчено лично и почерковата експертиза е установила, че подписът върху обратната разписка е негов, но не е бил налице кворум за провеждане на редовно общо събрание, тъй като 11 от членовете на кооперацията не са получили поканите си.
Сезиран с въззивната жалба на Кооперацията и произнасяйки се по отменителните основания, въведени с нея, съставът на ВнОС е приел, че действително поканата не е достигнала фактически то 11 от 54-мата член-кооператори. От редовно призованите 43-ма са присъствали 23. Съгласно чл.17 ал.1 ЗК, общото събрание е законно, ако присъстват повече от половината членове, а по отношение процесното ОС е приложена ал.2 на чл.17 и то е проведено при условията на спадащ кворум. По същият начин е уреден и кворумът в чл.26 от Устава, освен в случаите, когато за провеждането на изрично посочени ОС е въведено изискване за квалифициран кворум, каквото настоящето общо събрание не е.
Посочените в изложението въпроси са следните: Следва ли съдът да разгледа оплакванията на ищцовата страна, ако те са изложени общо и счита ли се срокът за пропуснат, ако оплакванията не са конкретизирани в исковата молба; В развилото се производство по оспорване на решенията на общото събрание, коя страна е длъжна да докаже редовното му свикване; Задължена ли е кооперацията редовно да води книга на член кооператорите, включва ли се в задължението и актуализация на адресите и на кой адрес следва да бъдат уведомявани те; Неприетите или оспорени по съответния ред доказателства считат ли се част от доказателствения материал и може ли съдът да се позовава на неприети или оспорени доказателства; Следва ли член-кооператорът да е уведомен за общото събрание или е достатъчно да му изпратена само покана.
Задължителна практика по смисъла на т.2 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК вр.чл.280 ал.1 ГПК не е посочена, а и посочените въпроси нямат характеристиката на правни такива, съобразно селективните критерии, въведени с т.1 на същото Тълкувателно решение. Първият от посочените въпроси е общ и неясен, като следва да се отбележи, че въззивният съд се е произнесъл по всички доводи на ищеца Д., релевирани в производството по делото. Същото касае и доказателствата относно редовността на свикването. Съобразно правилото на чл.154 ал.1 ГПК, съдът е събрал всички ангажирани от страните доказателства, установяващи твърденията или възраженията им и няма произнасяне от негова страна, което да се счита за неправилно тълкуване на процесуалния закон досежно разпределянето на доказателствената тежест. Третият въпрос няма значение за спора, доколкото е установено, че поканата за ОС е била връчена лично на Д.. Четвъртият е по-скоро риторичен и по естеството си съставлява твърдение за допуснато от въззивния съд нарушение на процесуалния закон, което дори да би било вярно, би съставлявало основание по чл.281 т.3 ГПК, но не и такова по чл.280 ал.1 ГПК. Последният от посочените въпроси е неясен, доколкото уведомяването за ОС и съобразно устава чрез изпратена до член-кооператора писмена покана.
Няма искане за присъждане на разноски от ответната страна.
Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 514 от 24.06.2015 год. по т.д.№ 688/2015 год. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.