4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 685
С., 23,10,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 1 октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 1110 /2011 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. ООД-Р. против решение № 213/15.07.2011 г. по в.гр.д. № 224/2011 г. на ВТАС, с което, като краен резултат, е: 1. Отхвърлен иска на касатора срещу Е. ООД-с.Ч., общ. И., за заплащане на сумата 126 436 лв. на основание чл.93,ал.2 ЗЗД, 2. Отхвърлен иска на касатора срещу втория ответник ООД за сумата 7 820 лв. представляваща двоен размер на платен задатък на това дружество, 3. Отхвърлено искането за присъждане на направените разноски в обезпечителното производство по приложеното т.д. № 250/2010 г. на Русенски ОС.
От ответниците Е. ООД и Е. е постъпил отговор, че не следва да се допуска касационно обжалване, както и че жалбата е неоснователна, като претендират за разноски.
В касационната жалба се поддържа, че решението е недопустимо, а и неправилно.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени следните процесуалноправни и материалноправен въпроси: 1. Може ли въз основа на нередовна искова молба съдът да извърши правна квалификация на иска и какви са задълженията на съда в този случай?, 2. Въз основа на кои твърдения на ищеца, съдът следва да извърши правна квалификация на иска?, 3. Критериите и границите на тълкуването в нормата на чл.20 ЗЗД. Твърди се, че тези въпроси били решени в противоречие с практиката на ВКС-чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Няма вероятност решението да е недопустимо според доводите в касационната жалба на стр.2. Не е елемент от фактическия състав на чл.93,ал.2 ЗЗД изправната страна да е “развалила” договора, тъй като законът предвижда едностранно прекратяване – отказ от договора. Не е недопустимо задължение, поето в чуждестранна валута, да се претендира в левова равностойност.
По първият въпрос за първи път в касационното производство, касаторът, който е ищец, поставя въпросът за нередовности на исковата молба изразяващи се в противоречие между обстоятелствена част и петитум. Същото се отнася и по втория въпрос за правната квалификация.
Твърдяното противоречие с практиката на ВКС не е налице. Според представеното Р 644/12.10.2010 по гр.д. 1269/2009 на ІV г.о., обстоятелствата на които се основава претенцията на ищеца, следва да са ясно посочени в доклада на съда по чл.146 ГПК, като страните могат да ги пояснят или да възразят. В с.з. на 7.02.2011 г. страните изрично са заявили, че нямат възражения по доклада. Неправилната правна квалификация, дадена от съда, прави решението незаконосъобразно, тъй като определянето на действителното правно основание е дейност на съда по приложението на закона-Р 101/12.07.2010 по т.д. 857/2009 на ІІ т.о. За да определи действителното основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. Неправилната правна квалификация в резултат от неправилно приложение на материалния закон, не води до недопустимост на решението като основание за неговото обезсилване-Р 45/20.04.2010 по т.д. 516/2009 на ІІ т.о. Тук може да се има предвид и приетото с ТР 2/29.02.2012 по ТД 2/2011 ОСГТК.
Следва да се прави разграничение между: 1.Основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, чието съдържание е посочено в ТР 1/2009 г. ОСГТК, и са предмет на производството по чл.288 ГПК, и 2.Основанията за касационно обжалване по реда на чл.281,т.3 ГПК, чието съдържание включва доводи за неправилност на решението, каквито доводи се твърдят от касатора, но те са ирелевантни в производството по чл.288 ГПК. Основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК са предмет на производството по чл.290 и сл. ГПК-виж чл.293,ал.2 ГПК.
По третия въпрос безспорно е, че при тълкуване по чл.20 ЗЗД съдът се съобразява с изявената, а не с предполагаемата воля на страните-Р 81/7.07.2009 по т.д. 761/2008 на І т.о., и едновременно с това тълкува договора, изхождайки не от буквалния смисъл на текста, а от смисъла, следващ от общия разум на изявлението-Р 502/26.07.2010 по гр.д. 222/2009 на ІV г.о. С оглед конкретиката на всеки казус, съдът тълкува договора, изследвайки и обстоятелствата при които е сключен, поведението на страните преди и след сключването му и как са изпълнявани задълженията по него-Р 546/23.07.2010 по гр.д. 856/2009 на ІV г.о.
В случая точно това е направил въззивния съд. Приел е, че съгласно чл.20,ал.1 ЗЗД трябва да търси действителната обща воля на страните, общия смисъл и целта на договора. Но възприемането на фактическата обстановка от решаващия съд, не представлява основание за допускане на касационно обжалване, а е относимо към евентуалната неправилност на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. Постановяването на всеки съдебен акт по същество на даден гражданскоправен или търговски спор императивно се предпоставя от съвкупната преценка на всички доказателства и доводи на страните, която решаващия съд е длъжен да прави по вътрешно убеждение, както и правилното разпределение на доказателствената тежест. Но е недопустимо отъждествяването на евентуално нарушение на това съдопроизводствено правило, което би представлявало едно от основанията по чл.281,т.3 ГПК за касиране на неправилно въззивно решение, с предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, обуславящи приложно поле на касационно обжалване
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество със законните последици по чл.78 ГПК.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 213/15.07.2011 г. по в.гр.д. № 224/2011 г. на Великотърновски АС.
Осъжда Д. ООД-Р. да заплати на Е. ООД-с.Ч., обл. Р., сумата 6 000 лв. възнаграждение за един адвокат по това производство.
Осъжда Д. ООД-Р. да заплати на Е. – Р. сумата 1 000 лв. възнаграждение за един адвокат.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: