О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 685
гр.София, 23.09.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 4542 описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Обжалвано е определение от 30.05.2014г. по гр.д.№166/2014г., с което АС Велико Търново е оставил без разглеждане частна жалба на К. срещу определение от 14.03.2014г. на ОС Плевен по чл.83, ал.2 ГПК.
Жалбоподателят К. , чрез процесуалния си представител поддържа, че определението е неправилно и моли да бъде отменено като бъде разгледана по същество частната жалба.
Ответникът Х. В. Т., в писмено становище поддържа, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
С определение от 14.03.2014г. ОС Плевен на основание чл.83, ал.2 ГПК е освободил Х. Т. от заплащане на държавна такса за обжалване на постановеното от него решение по гр.д.№1150/2012г. по иск с правно основание чл.23 ЗОПДИППД/отм./.
Това определение е обжалвано от К. с частна жалба на 26.03.2014г. С обжалваното определение въззивният съд е оставил частната жалба без разглеждане като недопустима. Изложил е съображения за това, че за К. липсва правен интерес да атакува постановеното определение за освобождаване на другата страна от заплащане на съдебна такса, тъй като се касае до предоставена на съда компетентност да освободи или не страната от внасяне на такава, тъй като последната се внася по сметка на съда, а не на К..
При така установените данни по делото Върховният касационен съд състав на четвърто гражданско отделение, намира, че определението е правилно. В съответствие с разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК съдът е извършил преценка, че Х. Т. няма достатъчно средства да заплати дължимата се по сметка на съда държавна такса за обжалване на първоинстанционното решение и го е освободил от внасянето на такава. Въззивният съд правилно е приел, че насрещната страна, в случая К., няма правен интерес да обжалва това определение, тъй като то не касае процесуално действие, което следва да бъде извършено от комисията. Освобождаването от задължение за внасяне на съдебна такса при условията на чл.83, ал.2 ГПК поражда правни последици само за страната, която е направила такова искане и само тази страна при отказ да бъде уважено същото може да обжалва съдебния акт. Ето защо обжалваното определение следва да се потвърди.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 30.05.2014г. по гр.д.№166/2014г. на АС Велико Търново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: