4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 1190/2010 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 685
гр.София, 26.10.2011 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на единадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 1190/2010 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат А.А. от САК срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ІІ-А отделение, постановено на 16.07.2010 год. по гр.дело № 481/2010 год. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Софийски районен съд, 54 състав от 12.08.2009 год. по гр.дело № 3973/2009 год., с което са отхвърлени предявените от ищеца-касатор срещу [фирма], [населено място] обективно съединени искове: по чл.226, ал.1 КЗ за сумата 7 511,04 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди от повредата на електронна автомобилна везна, причинени в резултат от неправилно извършена маневра при управление на товарен автомобил „Скания 143 М” на 12.06.2007 год. в стопанския двор на ищеца, както и мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 1 414,85 лева, която претенция има акцесорен характер и е изцяло в зависимост от изхода на спора досежно главницата.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения и наличието на причинно-следствена връзка между противоправното поведение и вредата. Навеждат се доводи, че в противоречие със задължителната практика на ВКС въззивният съд е постановил решението си без да изложи собствени мотиви, препращайки към мотивите на първоинстанционното решение поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поддържа, че съдът се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, който е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС – т.19 от ТР 1/2000 год. по т.дело № 1/2000 год., според която мотивите на въззивния съд, който е съд по съществото на спора, трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност. В тази връзка изразява становище, че при липса на собствени мотиви и препращане към мотивите на първоинстанционния съд, въззивното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и цитираната задължителна съдебна практика на ВКС.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] не изразява становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото намира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС.
Видно от данните по делото с обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на СРС, с което са отхвърлени предявените от ищеца-касатор искове по чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за увредено имущество-повреда на част от електронните датчици при изместена платформа на електронна везна намираща се в стопанския двор на [фирма] в резултат на неправилно извършена маневра от шофьора на товарен автомобил „Скания 143 М”, чийто застраховател по гражданска отговорност е ответника. Преценявайки събрания доказателствен материал съдът е направил извода, че по делото не е доказана причинната връзка между застрахователното събитие и настъпилото увреждане, тъй като не може да се установи какво е било състоянието на електронните датчици на кантара преди събитието предвид липсата на документи за приемането и пускането му в експлоатация. Прието е, че в тежест на ищеца е да докаже наличието на причинно-следствена зависимост между претендираните вреди и процесното ПТП и в тази връзка въззивният съд е възприел мотивите на първоинстанционния съд, че липсата на доказателства относно един от елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане води до неоснователност на предявения иск. Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции въззивният съд е потвърдил първоинстанционното отхвърлително решение.
При тези данни не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради твърдяното противоречие на въззивното решене с т.19 от ТР № 1/04.01.2001 год. по гр.дело № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС относно необходимостта мотивите на въззивното решение да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност и задължението на въззивния съд да направи собствени изводи по съществото на спора. Цитираното тълкувателно решение е постановено при действието на отменения ГПК от 1952 год. и по принцип не е изгубило своето значение доколкото при прилагането му следва да бъде съобразено с новата процесуална уредба, предвидена в сега действуващия ГПК от 2007 год. В тази връзка следва да се отчете новата специфична разпоредба на чл.272 ГПК, предоставяща на въззивния съд процесуалната възможност когато потвърди първоинстанционното решение да мотивира решението си чрез препращане към мотивите на първоинстанционния съд, ако е съгласен с изложените в тях фактически и правни изводи по съществото на спора. Именно тази законова възможност е използувана от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение, като освен препращането към някои от мотивите на първоинстанционното решение относно разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса, СГС е изложил и собствени мотиви, обосновавайки извода, че липсата на доказателства, установяващи причинната връзка между претендираните вреди и процесното застрахователно събитие води до неоснователност на претенцията срещу застрахователя на делинквента по застраховка „гражданска отговорност”. Обстоятелството, че част от тези мотиви съвпадат с мотивите на първоинстанционнния съдебен акт не означава липса на мотиви, както поддържа касатора, тъй като законът изрично е допуснал възможност в определени случаи при осъществяване на своята решаваща дейност въззивната инстанция да се ползува от обосновката в първоинстанционното решение. В този смисъл са р.№ 484/09.06.2010 год. по гр.дело № 1438/2009 год. на ВКС, ГК, ІІІ г.о.; р.№ 643/12.10.2010 год. по гр.дело № 1246/2009 год. на ВКС, ГК, ІV г.о.; р.№ 785/02.03.2011 год. по гр.дело № 556/2010 год. на ВКС, ГК, ІІ г.о. и др., постановени по реда на чл.290 от действуващия ГПК, на които обжалваното решение не противоречи, тъй като е постановено в съответствие с действуващата понастоящем нормативна уредба. Поради това не би могло да се приеме, че начинът на мотивиране на въззивното решение е в отклонение от задължителната практика на ВКС.
Що се отнася до оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение по въпроса относно наличието на причинна връзка между увреждането и застрахователното събитие, с оглед дължимостта на претендираното обезщетение от застрахователя на делинквента, отговорът на този въпрос е изцяло в зависимост от установените факти и събраните доказателства по конкретното дело и касае правилността на постановеният съдебен акт. В тази връзка твърдяната неправилност на решението представлява отменително основание по чл.281, т.3 ГПК, но не би могла да аргументира наличието на основанията за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ІІ-а гражданско отделение, постановено на 16.07.2010 год. по гр.дело № 481/2010 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: