5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 685
гр. София, 27.12.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2059 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ответника К. П. Карагитлиев като [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Н. Б. срещу определение № 322 от 29.06.2016г. по в. т. дело № 422/2016г. на Апелативен съд П., 3 граждански състав, с което е оставена без разглеждане като просрочена молба вх. № 5909/05.05.2016г., подадена от К. П. Карагитлиев като [фирма] по чл. 240 ГПК, за отмяна на решение № 614 от 29.12.2014г. по т. дело № 123/2013г. на Окръжен съд Стара Загора и е прекратено производството по делото по в. т. дело № 422/2016г. на Апелативен съд П..
Частният жалбоподател прави оплакване, че определението е неправилно, в противоречие на закона и практиката на ВКС и е необосновано. Поддържа становище, че когато в молбата за отмяна по чл. 240 ГПК е въведено оспорване на връчването на неприсъственото решение, въззивният съд следва да се произнесе по съществото на молбата, а не по нейната недопустимост. Излага доводи, че връчителят следва да извърши обстойна проверка дали на адреса има табела с фирма на търговеца, сграда или помещения, в които да пребивават служителите му или други негови представители, да събере сведения от съседи познат ли е търговец с това наименование, пребивавал ли е на този адрес и кога. Поддържа, че връчването е опорочено, тъй като такава проверка не е извършена от връчителя. Частният жалбоподател релевира доводи, че залепване на уведомление по чл. 47 ГПК не е направено надлежно по делото, тъй като търсенето на търговеца е станало от другата страна на сградата, а не от страната, където са входовете й, където се намира пощенската кутия на този търговец; съобщение не е пуснато нито в пощенската кутия, нито е залепено на входната врата, до която има достъп. Моли определението да бъде отменено.
Ответникът [фирма], [населено място] по частната жалба /ищец/ чрез процесуален представител адв. К. М. С. оспорва частната жалба и поддържа становище за правилност на определението. Релевира доводи, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение – молителят /ответник по иска/ е редовно призован на основание чл. 50, ал. 2 и чл. 47, ал. 5 ГПК, указани са му последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа, искът е вероятно основателен. Ответникът поддържа, че частният жалбоподател е узнал, че е осъден с връчване на поканата за доброволно изпълнение на 19.03.2015г. по образуваното въз основа на изпълнителния лист, издаден на основание неприсъственото решение, изп. дело № 20158400400156 по описа на ЧСИ М. Ц., рег. № 840 с район на действие [населено място], както и че активно е участвал в изпълнителното производство. Като доказателство, че частният жалбоподател е знаел за неприсъственото решение, сочи отговор на жалба вх. № 3256/29.03.2016г. по описа на ЧСИ М. Ц.. Ответникът излага подробни съображения, че частният жалбоподател е напуснал адреса си на управление, не го е вписал в търговския регистър, поради което не е било необходимо залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК, но въпреки това тази процедура е изпълнена. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да остави без разглеждане молбата на ответника по иска по чл. 240, ал. 1 ГПК и прекрати производството, Апелативен съд П. е приел, че същата е недопустима като просрочена, тъй като е подадена след изтичане на преклузивния едномесечен срок от връчване на неприсъственото решение.
Изложил е съображения, че както при връчването на препис от решението, така и при връчване на препис от исковата молба с приложенията за писмен отговор на ответника и при връчването на призовката за проведеното открито съдебно заседание на 24.11.2014г., ответникът по иска /молител и настоящ частен жалбоподател/ не е открит на посочения в Търговския регистър адрес на управление в [населено място], [улица], който е вписан на 11.01.2012г. и не е променян. Всички съобщения, изпращани до ответника по иска, включително и преписът от решението, са връщани по делото в цялост с отразяване от връчителя, че по сведение на лица – служители в търговско дружество „К. техник“, намиращо се на посочения адрес, преди години ответникът – едноличен търговец се е помещавал в офиса на посочения адрес, но го е напуснал, в този офис се помещава дружеството „К. техник“, едноличният търговец има офис в друга част на града, но служителите на дружеството нямат връзка с него. Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдебният състав е направил извод, че едноличният търговец е напуснал адреса на управление на дейността си, вписан в търговския регистър, има нов адрес на управление, който не е обявен в търговския регистър, поради което връчването на всички съобщения, включително на преписа от решението, е редовно по смисъла на чл. 50, ал. 2 ГПК.
По отношение на твърдението на едноличния търговец в молбата по чл. 240, ал. 1 ГПК, че на входа на сградата от задната страна на офиса има поставена пощенска кутия, от която той получава кореспонденцията си и в която не било оставяно съобщение по чл. 47, ал. 1 ГПК и не било залепено уведомление на входната врата, съдебният състав е изложил съображения, че наличието на пощенска кутия на посочения адрес не е достатъчно, за да се направи извод, че там се намира адресът на управление на търговеца. При наличието на категорични данни за напускане на адреса на управление от търговец и невписване на новия адрес в търговския регистър законът не изисква залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК. Независимо от това процедурата по чл. 47, ал. 1 ГПК е спазена – едноличният търговец е търсен на адреса на управление в продължение на един месец при връчване на всяко едно от съобщенията, включително на преписа от решението, като за всяко едно връчване е залепяно двукратно уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК с предоставян двуседмичен срок за получаване на книжата; уведомленията са залепвани на видно място – на електрически стълб точно срещу офиса, в който се е помещавал едноличният търговец до напускането му.
Съдебният състав е приел редовно връчване на преписа от решението на основание чл. 50, ал. 2 ГПК на първата дата, на която е установено, че търговецът е напуснал адреса на управление, вписан в търговския регистър – 07.01.2015г. и е изложил съображения, че дори да се приеме, че датата е 09.02.2015г., когато е изтекъл срокът по чл. 47, ал. 2 ГПК, молбата по чл. 240, ал. 1 ГПК е просрочена, тъй като е подадена едва на 05.05.2016г.
Съдебният състав се е аргументирал и с обстоятелството, че К. Карагитлиев е узнал за неприсъственото съдебно решение още след образуването на изпълнителното дело по издадения въз основа на него изпълнителен лист – на 19.03.2015г. той е получил лично призовката за доброволно изпълнение по изп. дело № 20158400400156 по описа на ЧСИ М. Ц., рег. № 840 с район на действие [населено място]; през цялата 2015 година са му връчвани множество съобщения във връзка с предприетите принудителни изпълнителни действия и като длъжник е осъществявал процесуални действия в качеството си на страна по изпълнителното дело, напр. разяснения до ЧСИ вх. № 8716/02.06.2015г. Въз основа на тези обстоятелства съдебният състав е приел, че началният момент, в който ответникът по иска е узнал за неприсъственото решение с получаваните от изпълнителното дело съобщения, е повече от една година преди подаването на молбата за отмяна по чл. 240, ал. 1 ГПК. Предвид оповестителния характер на връчването на неприсъственото решение, обявяването на съдебните решения в публичен регистър, узнаването за наличието на такова съдебно решение повече от една година преди 05.05.2016г. и предприемането от ответника по иска на действия за защита като длъжник по изпълнителния лист, издаден въз основа на това съдебно решение, е направен извод, че молбата по чл. 240, ал. 1 ГПК е просрочена. Посочените аргументи са изложени евентуално – в случай че се приеме, че са неприложими разпоредбите на чл. 50, ал. 2 и ал. 4 ГПК във връзка с връчването на преписа от решението.
Определението е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ГПК упражняването на правото на отмяна на неприсъственото решение е обвързано с едномесечен преклузивен срок, който започва да тече от връчване на неприсъственото решение, и допустимостта на молбата по чл. 240, ал. 1 ГПК трябва да се преценява спрямо този момент.
Практиката на ВКС /определение № 880/26.11.2014г. по ч. гр. д. № 6283/2014г. на ВКС, ГК, IV г. о./, към която настоящият съдебен състав се присъединява е, че при подадена молба за отмяна на основание чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдения за липса на предпоставките за прилагане на чл. 50, ал. 2 ГПК, включително и по отношение на връчване на неприсъственото решение, въпросът за ненадлежното връчване на неприсъственото решение и начина на прилагане на разпоредбите на чл. 50, ал. 2 и ал. 4 и чл. 47, ал. 1 ГПК е по съществото на спора и не е от значение за допустимостта на молбата за отмяна, а за нейната основателност. Поради това неправилно въззивният съд не се е произнесъл по съществото на спора относно начина на уведомяване на ответника по иска.
Съгласно практиката на ВКС /определение № 550/12.07.2010г. по ч. т. д. № 529/2010г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 811/24.09.2012г. по ч. т. д. № 35/2012г. на ВКС, ТК, II т. о. и определение № 395/26.05.2014г. по ч. т. д. № 1257/2014г. на ВКС, ТК, I т. о./, която се споделя от настоящия съдебен състав, моментът на връчването на неприсъственото решение в съответствие с установените в ГПК правила за призоваване, е единствено релевантен за началото на преклузивния срок и допустимостта на молбата по чл. 240, ал. 1 ГПК следва да се преценява спрямо него. В разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ГПК е посочен изрично началният момент, от който започва да тече преклузивният срок за подаване на молбата за отмяна – момента на връчване на неприсъственото решение, който не е идентичен с момента на узнаване на решението. При подаване на молба за отмяна на влязло в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК началният момент на срока за подаване на молбата за отмяна е свързан с узнаване на влязлото в сила решение съгласно чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, докато по отношение на молбата за отмяна на неприсъствено решение по чл. 240, ал. 1 ГПК узнаването на решението не е правно релевантно. Правната норма на чл. 240, ал. 1 ГПК относно началото на срока за подаване на молбата за отмяна на неприсъственото решение е ясна, има императивен характер и е недопустимо разширителното й тълкуване.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение е неправилно, поради което следва да бъде отменено, а делото върнато на Пловдивски апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 322 от 29.06.2016г. по в. т. дело № 422/2016г. на Апелативен съд П., 3 граждански състав.
ВРЪЩА делото на Апелативен съд П. за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.