О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 685
София, 27,07,2010 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юли две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч. т.дело № 528/2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.1, т.2. ГПК вр.чл.407, ал.1 ГПК, образувано по частна жалба на “НЕС – Н. Е. С. ” О. – гр. Шумен срещу разпореждане № 364 от 04.05.2010 г. по т.д. № 79/2010 г. на Шуменски окръжен съд, с което е отказано издаване на изпълнителен лист за присъдените суми по решение №800/09.12.2009г. по т.д. 2477/09г. на Шуменски районен съд, потвърдено с решение от 21.04. 2010г. по т.д. 79/10г. на Шуменски окръжен съд. Изложени са съображения за допуснати нарушения и се иска отмяна на обжалваното разпореждане.
Ответникът по частната жалба- “ О. <Оод&@О. – гр. Пловдив не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
С разпореждането, предмет на обжалване съдия при Шуменски окръжен съд е отказал издаване на изпълнителен лист,съобразно поисканото от “НЕС – Н. Е. С. ” О. – гр. Шумен за сумите присъдени по оставеното в сила решение на първостепенния съд и за присъдените разноски с въззивното решение.
С решение № 45 от 21.04.2010 г. по т.д. № 79/2010 г., състав на Шуменски окръжен съд е потвърдил постановеното от Шуменски районен съд решение, с което са били уважени предявените от “НЕС – Н. Е. С. ” О. – гр. Шумен искове с правно основание чл. 327, ал.1 ТЗ и чл. 294 ТЗ. Освен за така присъдените суми, отказа за издаване на изпълнителен лист е обхващал и сумата 780лв., съставляваща направени разноски пред въззивния съд. При тези фактически данни, неправилно, въззивният съд е откзал да разпореди издаване на изпълнителен лист по отношение уважените осъдителни искове. Правно необосновано в тази връзка е мотивирано, че решението на първостепенния съд не е осъдително съобразно разпоредбата на чл.404, ал.1 ГПК и поради това не подлежи на принудително изпълнение. Дефинитивно„ осъдителното решение” съставлява както решението на въззивният съд, с което той по същество разрешава спора относно наличието на претендираното материално право по осъдителния иск, така и тези решения на въззивният съд, с които се потвърждава осъдителното решение на първостепенния съд, тъй като съобразно правната характеристика на въззивното производство / включително и при непълния въззив/, той разрешава спора по същество, а с диспозитива си упражнява правомощията по чл.271 ГПК. Или когато в съответствие с тези правомощия въззивният съд оставя в сила решението на първоинстанционния съд, то той формира изпълнително основание базирано на осъдителния диспозитив на първата инстанция, който е бил потвърден. От разпоредбата на чл.282, ал.1 ГПК се извежда и възможността за издаване на изпълнителен лист по невлезли в сила въззивни решения, като нормата включва в предметния си обхват всички въззивни решения постановени по осъдителни искове- независимо от това дали с тях спора е бил решен по същество след отмяна акта на първата инстанция или същият акт е потвърден. Ето защо, неправилно въззивният съд е отказал издаване на изпълнителен лист за присъдените суми по осъдителните искове.
Неоснователна е жалбата, в частта, с която е отказано издаване на изпълнителен лист за присъдените разноски, като фактически невярно е соченото от жалбоподателя за това, че такъв изпълнителен лист не е бил предмет на молбата му от 03.05.2010г. Със същата молба, сезирала въззивният съд с искането за издаване на изпълнителен лист, страната е поискала изпълнителен титул за всички присъдени суми, както от първата инстанция, така и от въззивният съд. В тази част определението е правилно и следва да бъде потвърдено по следните съображения:
Решението на въззивния съд, подлежи на касационно обжалване и към постановяване на обжалваното реазпореждане не е влязло в сила. Съгласно разпоредбата на чл. 404, т.1 ГПК на принудително изпълнение подлежи влязлото в сила осъдително решение, а съгласно чл. 282, ал.1 ГПК касационните жалби против осъдителни решения не спират изпълнението. Както бе отбелязано, понятието „осъдително решение“ се дефинира като част от съдебния акт, с която сезирания съд се произнася по спорното право, т.е. при уважаване на осъдителен иск. В частта за присъждане на разноски въззивното решение има характер на определение, по отношение, на което правото на предварително принудително изпълнение не се простира. Аргумент за това е самото тълкуване на текста на чл. 404, т.1 ГПК, в който законодателят изрично е посочил, че на принудително изпълнение подлежат влезлите в сила решения и определения, но по отношение на изпълняемите въззивни актове, по които инстанционния контрол не е изчерпан се е ограничил само до решенията, без да въведе и определенията. Следователно, невлязлото в сила определение, с което се присъждат разноски не подлежи на принудително изпълнение до окончателното приключване на спора и изпълнителен лист за него не може да бъде издаден при висящност на касационно производство.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане № 364 от 04.05.2010 г. по т.д. № 79/2010 г. на Шуменски окръжен съд, в частта, с която е отказано издаване на изпълнителен лист за присъдените суми по предявените от “НЕС – Н. Е. С. ” О. – гр. Шумен искове съобразно решение №800/09.12.2009г. по т.д. 2477/09г. на Шуменски районен съд, потвърдено с решение от 21.04. 2010г. по т.д. 79/10г. на Шуменски окръжен съд и ВРЪЩА делото на Шуменски окръжен съд за издаване на изпълителен лист за същите суми.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 364 от 04.05.2010 г. по т.д. № 79/2010 г. на Шуменски окръжен съд, в останалата част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: