О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№685
София, 30.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 531/2009 година.
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК във вр. с чл.274, ал.1, т.2 ГПК, образувано по частна жалба на “Т” Е. – гр. Т. против определение № 288 от 20.07.2009 г. по ч.гр.д. № 229/2009 г. на Търговищки окръжен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на дружеството против определение от 09.06.2009г. по ч. гр.д. 146/09г. на Търговищки районен съд за отхвърляне на молбата на дружеството за обезсилване на определение, постановено същото дело по реда на чл.415, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба , приема следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Производството пред Търговищки районен съд е било образувано по заявление на жалбоподателя, по което по реда на чл.418 ГПК е била издадена заповед за незабавно изпълнение. С оглед постъпилото на 09.03.2009г. възражение на длъжника, сезираният съд е постановил определение №284 от 27.03.2009г. по реда на чл.415 ГПК, с което в съответствие с изискванията на нормата е указал на заявителя – сега жалбоподател да предяви иск за установяване на вземането си и е спрял изпълнението на заповедта по реда на чл.420 ГПК. Заявителят в указания срок е представил заведена пред Търговищки окръжен съд искова молба за вземането, предмет на заявлението и с нарочна молба е поискал обезсилване на определението по чл.415 ГПК, определено от него, като такова, с което бил задължен да представи искова молба. По тази молба се е произнесъл първостепенния съд, с определението, което е било обжалвано от дружеството пред Търговищки окръжен съд, оставил частната му жалба без разглеждане, с акта предмет на обжалване.
При тези фактически данни, правилна е преценката на въззивния съд за това, че обжалвания пред него съдебен акт не е от категорията актове визирани в чл.274, ал.1 ГПК, тъй като то не е преграждащо по отношение защитата на заявителя в заповедното производство, изведено от това, че законовия регламент установява правната възможност чрез продължаване на производството по реда на чл.422, ал.1 ГПК, той да реализира тази защита, какъвто е и случая. Поради това, правно необосновани са изложените в частната жалба доводи, че след като възражението на длъжника спирало изпълнението, то и преграждало пътя на производството по чл.417 ГПК, поради което и частната му жалба била допустима. Страната смесва реализиране на законово установен ред за защита на определено субективно материално право, регламентиран чрез осъществяване на определени процесуални действия с правните последици от тези действия и развитието на производството, свързано с тези правни последици. Актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба са установени с разпоредбата на чл.274 ГПК, като нормата има относимост към възможността постановените определения в заповедното производство да бъдат разглеждани по този ред, а не към реализиране на самото заповедното производство, което се осъществява по друг ред.
Не са допуснати нарушения на закона, поради което определението следва да бъде потвърдено.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 288 от 20.07.2009 г. по ч.гр.д. № 229/2009 г. на Търговищки окръжен съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: