3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 685
С., 31.08.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 21.06.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 294 /2010 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма], гр.С. против постановеното от Софийски градски съд определение № 10750 от 23.07.2010 год., по в.ч.гр.д.№ 8164/2010 год., с което е потвърдено определението на Софийски районен съд от 08.12. 2009 год., по ч.гр.д.№ 4887/2009 год. за обезсилване на издадената на 08.06.2009 год. в полза на настоящия частен жалбоподател, като заявител, заповед по чл.410 ГПК за изпълнение на парично задължение срещу М. И. Р. и е прекратено производството по делото, поради непосочен точен адрес на ответника в рамките на указания на страната срок.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на съществените процесуални правила, поради което иска отмяната му.
Частният жалбоподател поддържа, че доколкото не му е било изрично съобщено разпореждането на първоинстанционния съд за оставяне без уважение на молбата му за удължаване срока за отстраняване констатираната нередовност в заявлението му по чл.410 ГПК, то липсва основание да се счете, че са налице предпоставките за обезсилване на издадената заповед за изпълнение по арг. от чл.411, ал.2, т.1 ГПК.
Ответната по частната жалба страна не е заявила становище в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, при съобразяване въведеното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване, намира:
Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащо на касационен контрол, по критерия на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК, определение на въззивния съд, поради което е процесуално допустима, но искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно.
В непрецизното си и крайно лаконично изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, във вр. препращащата норма на чл.274, ал.3 ГПК жалбоподателят [фирма] не е формулирал конкретен въпрос на материалното и/ или процесуално право, който разрешен от въззивния съд да е обусловил крайния правен резултат по делото.
Твърдението му, че обжалваното определние касае “съществен материалноправен, а също и процесуалноправен въпрос, като му противостоят решения на други съдилища, направили различно тълкуване и поради това приложили различно едни и същи разпоредби”, без последните също да са конкретизирани, не може да бъде възприето за достатъчно, за да обоснове приложното поле на касационното обжалване, съобразно дадените с т.1 на ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС задължителни за съдилищата в страната разяснения.
Обстоятелството, че в подкрепа на въведения критерий за селекция са цитирани два съдебни акта на СГС: определение от 25.07.2009 год., без данни за делото, по което е постановено и определение от 26.04. 2010 год., по ч.гр.д.№ 3578/ 2010 год., само по себе си , при отсъствие на поставен конкретен правен въпрос, не е достатъчно, за да бъде извършена от касационната инстанция изискуемата се преценка, както за наличие на предпоставките за допускане на факултативен касационен контрол, така и за основателност на твърдяното противоречие в практиката на съдилищата.
Отделен в тази вр. остава и въпросът, че според възприетото в т.3 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС разбиране сочената категория съдебни актове не се включват в съдебната практика по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Само за пълнота на настоящето изложение следва да се отбележи, че удължаването или не на определения в закона нерешителен срок е в изключителна компетентност на съда, пред който съответното процесуално действие следва да бъде извършено и като обусловен от конкретните факти по делото, въобще не може да бъде подлаган на съпоставка по начин, за да обоснове съставомерното му противоречиво разрешаване от съдилищата.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Софийски градски съд № 10750 от 23.07.2010 год., постановено по в. ч. гр.д.№ 8164/2010 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: