О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 685
София, 04.08.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осемдесети май две хиляди и шестнадесета година в състав :
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№3183/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] – [населено място] и [фирма]–гр.П., срещу решение №35 от 7.05.2015г., постановено по в.т.д.№70/2015г. по описа на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение №320/3.11.2014г. по т.д.№326/2012г. на Окръжен съд-Бургас в частта му, с която е обявен за недействителен спрямо С. С. К. апорта на ПИ с идентификатор №11538.13.24 по К. на [населено място], [община], извършен от [фирма] в капитала при учредяването на [фирма].
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, поради извършено недопустимо съединяване на искове. Излагат се съображения, че в нарушение на разпоредбата на чл.215 ГПК са съединени искове по чл.55 ЗЗД срещу първия ответник [фирма] и по чл.135 ЗЗД срещу първия ответник и срещу втория ответник [фирма]. Алтернативно се поддържа неправилност на въззивното решение като се сочи, че към датата на извършване на апорта ищецът С. К. не е имал качеството на кредитор спрямо [фирма], от което следва, че ищецът не е бил активно легитимиран да иска обявяване недействителността на сделката по чл.135 ЗЗД. Твърди се също, че чрез извършения апорт не се е обеднил длъжника, тъй като с апорта е заменен един вид актив на дружеството с друг такъв. Обжалва се решението и в частта, с което е потвърдено първоинстанционното решение относно разноските.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторите поддържат допускането на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 и чл.280 ал.1 т.2 ГПК. В изложението се сочи, че в нарушение на практиката на ВКС, обективирана в решение №173/30.11.2011г. по т.д. №1019/2010г. В., І т.о, въззивният съд е допуснал възможността да бъдат съединени кумулативно осъдителен и конститутивен иск, по които няма идентичност на страните. Отделно касаторите поставят следния въпрос: „Дали страната по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот се явява кредитор на парично вземане, преди този договор да бъде развален?” като в изложението се сочи, че въпросът се решава противоречиво от съдилищата с направено позоваване на решение №2/3.01.1963г. по гр.д.№106/1963г. на ВС ОСГК.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК са депозирани два писмени отговора от С. С. К. от [населено място], гражданин на Русия. В отговора от 16.10.2015г. се излагат съображения за недопускане на обжалваното решение до касационно обжалване, поради липсата на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. С отговора, представен на 14.10.2015г., се оспорва касационната жалба по отношение на наличието на твърдените от касаторите касационни основания по чл.281 т.2 и т.3 ГПК. Претендират се разноски за касационната инстанция.
Върховен касационен съд, ТК, ІІ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С решение №320 от 3.11.2014г. по т.д.№326/2012г. на Окръжен съд-Бургас, са уважени изцяло предявените от С. С. К. против [фирма] искове по чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД и по чл.92 ЗЗД. Със същото решение на основание чл.135 ЗЗД е обявен за недействителен спрямо С. С. К. апорта на ПИ с идентификатор №11538.13.24 по К. на [населено място], [община], извършен от [фирма] в капитала при учредяването на [фирма] и са осъдени ответниците да заплатят на ищеца разноски в общ размер от 19 097.69 лв.
Първоинстанционното решение е обжалвано от [фирма] и от [фирма] в частта му, с която е уважен иска по чл.135 ЗЗД и в частта относно разноските. Решението на Окръжен съд –Бургас, с което са уважени исковете по чл.55 ал.1 предл.3ЗЗД и чл.92 ЗЗД като необжалвано е влязло в сила.
С атакуваното пред касационната инстанция решение №35 от 7.05.2015г., по в.т.д.№70/2015г., въззивният състав от Бургаски апелативен съд е потвърдил изцяло първоинстанционното решение в обжалваните му части и е присъъдил разноски в полза на К. за въззивната инстанция.. Съдът е приел за неоснователно оплакването на въззивниците за недопустимост на първоинстанционното решение. Посочил е, че съединяването на два иска – осъдителен и конститутивен, е напълно допустимо и в съответствие с разпоредбите на чл.210 ал.1 и чл.104 т.4 ГПК за обективно съединяване на исковете, както и че по отношение на иска по чл.135 ЗЗД субективното съединяване е допустимо, тъй като предмет на спора са права и задължения, почиващи на едно и също основание – извършения апорт.
В обжалваното решение е прието за установено, че между С. К. и С. и сътрудници” Е. е бил сключен на 26.08.2008г. предварителен договор за продажба на недвижим имот, по силата на който страните са се споразумели продавачът да изгради обекта, предмет на договора, да го въведе в експлоатация до 30.05.2010г., и при наличието на условията, предвидени в чл. 3.2. от предварителния договор, да го прехвърли на купувача. Прието е, че в тежест на ищеца е уговорено насрещното му задължение за заплащане на покупната цена, съобразно графика на плащанията по Приложение №2 към предварителния договор. Съдът е посочил, че строителството не е било завършено в срок, поради което въззиваемият С. К. е отправил уведомление на за прекратяване на предварителния договор и връщане на платените суми, ведно с неустойката.
Въззивният съд е посочил, че е осъществено внасяне на непарична вноска – апорт съгл. чл. 72 от ТЗ на имота, предмет на договора – ПИ с идентификатор №11538.13.24 по К. на [населено място], [община], който апорт е извършен от [фирма] в капитала при учредяването на [фирма]. С договор за продажба на дружествени дялове от 24.01.2012 г. с нотариална заверка на подписите [фирма] като собственик на К. Енд Менаджмент Б. Г.” Е., е продал своите дялове в дружеството на „И. енд К.“ –дружество регистрирано на Сейшелски острови, като изплащането на продажната цена е било отложено до 30.06.2015г.
Въззивният съд е приел, че искът по чл.135 ЗЗД е основателен като е препратил и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 ГПК. Според мотивите на Окръжен съд-Бургас, в случая са налице законовите предпоставки за уважаване на иск по чл.135 ЗЗД, тъй като качеството кредитор на ищеца е доказано предвид уважаването на иска с правно основание чл.55 ал.1 т.3 ЗЗД и че ищецът е в това качество от развалянето на договора – 16.01.2012г. Позовал се е и на разпоредбата на чл. 135, ал. 3 ЗЗД, според която могат да се атакуват и действия, които са извършени преди пораждане на вземането на увредения кредитор, щом като тези действия са били предназначени за увреждането му. Изложил е аргументи за наличието на намерение за увреждане с извършения апорт, срързано с обстоятелството за идентичност на управителите на двете дружества. Фактът на увредата е обоснован с обстоятелството, че продажбата на дяловете на 24.01.2012 г. е повлияло на имуществения статус на [фирма] и е засегнала интересите на кредитора. В случая длъжникът се е лишил от свое имущество, поради което е затруднил удовлетворението на кредитора, още повече като се има предвид, че плащането е отложено за един бъдещ период. Според съда от уведомленията за прекратяване на предварителния договор, както и нотариална покана с нотариално заверен подпис, получена от ответното дружество на 16.01.2012 г., и от отговора на поканата се налага извода, че поведението на ответниците е в посока да увредят ищеца със своите действия, като намалят платежоспособността на задълженото по предварителния договор лице и затруднят по този начин удовлетворяването на кредитора. Във връзка с оплакването във въззивната жалба, че към датата на извършването на апорта С. К. не е имал качеството на кредитор по см. на чл.135 ал.1 ЗЗД въззивният съд е изложил виждането си, „че съгласно константната практика, „кредитор“ по смисъла на чл.135 ЗЗД е всяко лице, спрямо което длъжникът има задължение за престиране, съобразно уговореното помежду им. Предвидената в чл.135 ЗЗД възможност кредиторът да иска обявяване недействителността на действията, с които длъжникът го уврежда, има обезпечаваща функция и не е обвързана с осъществено неизпълнение на договорената престация”. Според въззивния състав в конкретния случай от датата на сключване на предварителния договор за продажба на недвижим имот – 26.08.2008г. ищецът С. К. и ответника [фирма] са придобили качество на длъжник и кредитор и доколкото ищецът е изправната страна – заплатила е дължимите суми, а дружеството не е изпълнило поетото задължение да изгради и прехвърли правото на собственост, то последното се явява длъжник по договора от сключването му и към момента на разглеждане на делото.
Настоящият състав на ВКС намира, че липсват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Не е налице евентуална недопустимост на въззивното решение като предпоставка за допускане на касационно обжалване. Разгледаните от първоинстанционния съд при условията на кумулативно съединяване искове по чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД и по чл.135 ЗЗД не подлежат на разглеждане по реда на различни производства – исковете са подсъдни на Окръжен съд при аналогична местна подсъдност като за разглеждането им са приложими правилата на гл.ХХХІІ – ГПК /производство по търговски спорове/. Обективното съединяване на искове с втори различен ответник /в случая връзката между исковете по чл.55 ал.1 ЗЗД и този по чл.135 ЗЗД се състои в общия предмет на предварителния договор и на извършения апорт и в идентичност на първия ответник/ само по себе си не обуславя недопустимост на решението в нито една от отделните му части, доколкото не е налице изричната забрана за съединяване на искове по чл.210 ал.2 ГПК, свързана с разглеждането им по реда на различни производства.
Не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с твърдението на касаторите, че допуснатото обективно и субективно съединяване на искове е направено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №173/30.11.2011г. по т.д. №1019/2010г. В., І т.о. На първо място следва да се има предвид, че касаторите не са формулирали конкретен процесуалноправен въпрос по см. на чл.280 ал.1 ГПК като обща предпоставка за допускане на касация. Позоваването в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на допуснато процесуално нарушение е направено от касаторите като оплакване за неправилност на решението, което не е предмет на производството по чл.288 ГПК. Но дори да се приеме, че в изложението е поставен въпрос – дали е възможно да бъдат съединени кумулативно искове, по които няма идентичност на страните, този въпрос не е решен в противоречие с посоченото решение на ВКС, в което се дава отговор единствено за допустимостта на евентуалното съединяване на искове при липса на идентичност на страните. К. състав нито е бил сезиран, нито е дал отговор на въпроса за валидността, респ. за правилността на части от решение при разгледани кумулативно съединени искове с включване на допълнителен ответник.
Поставеният от касатора материалноправен въпрос: „Дали страната по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот се явява кредитор на парично вземане, преди този договор да бъде развален?” не може да обуслови допускане на касационно обжалване, тъй като в случая същият няма характеристиката на въпрос по см. на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009 на ВКС, ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, е този който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. От една страна въпросът не е обуславящ за изхода на делото, тъй като въззивният съд е обосновал качеството на ищеца на кредитор преди разваляне на договора без да твърди, че към датата на сключване на договора купувачът е кредитор на парично вземане, в какъвто смисъл е поставеният въпрос. Отделно следва да се има предвид, че въззивният съд е възприел изцяло мотивите на първоинстанционния съд във връзка с основателността на иска по чл.135 ГПК, към които е направил препращане по реда на чл.272 ГПК. Активната легитимация на ищеца по чл.135 ЗЗД е обоснована, както с правото на купувача да получи вещта, така и с факта, че в случая предварителният договор правомерно е бил развален от купувача към датата на предявяване на иска и че към тази дата вече е съществувало за него и парично вземане. Отделно съдилищата са приели, че в случая са налице и условията по чл.135 ал.3 ЗЗД, даващи право на кредитора да иска обявяване за недействителни действията на длъжника чрез П. иск още преди възникване на вземането. В тази връзка поставеният въпрос не е значим за решаващите изводи, обусловили уважаването на иска, съдържащи се в мотивите на първоинстанционния съд, към които е препратил въззивният съд.
С касационната жалба се оспорва въззивното решение и с оглед неправилното решаване от въззивния съд на спора относно присъдените от първата инстанция разноски. Решението на въззивния съд в частта за разноските не е предмет на производството по допускане на касационно обжалване по чл.288 ГПК. В случая не се налага връщане на делото на въззивния съд за произнасяне по жалбата като по молба по чл.248 ГПК за допълване или изменение на решението в частта за разноските, тъй като с обжалваното решение апелативният съд се е произнесъл по оплакването във въззивната жалба относно разноските /приел ги е за неоснователни/. С потвърждаване на първоинстанционното решение, последното е влязло в сила в частта за разноските.
Не следва да се присъждат разноски в полза на С. К. за касационната инстанция, защото няма представени доказателства за негови разноски с отговора на касационната жалба.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №35 от 7.05.2015г., постановено по в.т.д.№70/2015г. по описа на Бургаски апелативен съд,
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: