О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 685
София, 28.07.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седми юли през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 186/2009 г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Сливенски епарпхийски д. съвет срещу въззивно решение 03.11.2008г. гр.дело № 372/2008г. на Ямболския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по правен въпрос относно установяване правото на собственост и признаване правото на възстановяване собствеността по реда на чл.13,ал.2 ЗВСВГЗГФ, който е решен неправилно като са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Поставен е въпрос за доказателствената стойност на „искане за ликвидация на гръцката църковна общност /църковно училище на К. /Елхово/ съгласно Закона за приложение на конвенцията, сключена на 27.19.1919г. между Б относно свободата на емиграция на малцинствата.
Ответникът Р. д. по горите-гр. Тополовград, счита, че не следва да се допуска касационно обжалване в писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация Д. л. с. не изразява становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение на Ямболския окръжен съд е оставено в сила решение № 24/25.06.2008г. по гр.д. № 50/2007г. на Тополовградския районен съд,с което е отхвърлен искът, предявен от С. е. д. съвет , представляван от сливенския М. Й. , срещу О. с. «Земеделие и гори» /сега Р. д. по горите/ с правно основание чл.13,ал.2 ЗВСВГЗГФ за признаване правото му на възстановяване собствеността върху гори /подробно описани по площ и местности/. Въззивният съд е приел, че представеното по делото „искане за ликвидация на гръцка църковна общност на К. /Елхово/” не установява процесните гори да са принадлежали на ищеца. От данните по делото, вкл. и назначената експертиза е установено, че процесните гори са държавен горски фонд. Не е установено по делото наличието на предпоставките на чл.2, ал.1 ЗВСГЗГФ – г. да са включени в държавния горски фонд на основание на някой от лимитивно изброените в разпоредбата нормативни актове, както и че ищецът е бил собственик на г. към момента на одържавяването им. Единственото писмено доказателство – „искането за ликвидация” не води до извод за правото на собственост върху горите.
Съобразно дадените от Председателя на ІІ г.о. на ВКС указания за отстраняване нередовността на касационната жалба, в изложението по чл.284, ал.3 ГПК, депозирано на 11.02.2009г. касаторът се позовава на противоречиви решения на Пловдивския районен съд и на Софийски окръжен съд – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Даденото от въззивния съд разрешение на поставените от касатора правни въпроси не попада в цитираната хипотеза. Касаторът не е развил релевантни доводи относно решаващите изводи на въззивния съд за липса на елементите от фактическия състав на чл.2, ал.1 ЗВСГЗГФ. Относно преценката на доказателствената стойност на представеното искане за ликвидация пък следва да се приеме, че тя не противоречи на установената съдебна практика по приложение на процесуалните правила относно доказателствената стойност на документите. Изводът на въззивния съд е, че искането /оценка на недвижими имоти/ не е установява право на собственост върху процесните имоти в полза на ищеца Сливенски епарпхийски д. съвет към релевантния момент – на одържавяването им, и е направен след преценка на представените от ищеца доказателства в подкрепа на неговите твърдения. Не е налице някое от основанията на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, защото в разглеждания случай се касае за неизпълнена доказателствена тежест в процеса относно установяването на твърдените от ищците факти, а не за дадено от въззивния съд разрешение на правен въпрос, релевантен за изхода на спора, противоречиво решаван от съдилищата. Приложените решения се отнасят до преценката на записванията в емлячните регистри и списъците на стопани, притежаващи частни гори, като писмени доказателства по смисъла на чл.13,ал.3 ЗВСВГЗГФ, легитимиращи ищците като собственици на имотите към момента на одържавяването. Те не установяват дадени противоречиви разрешения на сходен към разглеждания случай правен въпрос, поради което не могат да обосноват допустимост на касационното обжалване в тази хипотеза. Приложеното определение на ВКС от 24.01.2008г. е постановено по настоящото производство и касае правосубектността на ищеца, поради което е неотносимо.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване. Изложеното се отнася и до частта на решението, с което са присъдени разноски за ответниците по иска, съгласно чл.64,ал.2 вр.ал.5 ГПК /отм./.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от въззивно решение 30.12.2008г. гр.дело № 498/2008г. на Смолянския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.