ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 686
София, 10.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на пети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 744/ 2009 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 пр. 2 ГПК, образувано по частна жалба на ”Е” А. – гр. С. срещу Определение № 263 от 7.V.2009 г. по ч.т.д. 256/ 2009 г. на ВКС, ТК, І отд., с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу Определение № 249 от 27.ІІІ.2009 г. по ч.гр.д. № 291/ 2009 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу допуснато от първоионстанционния съд обезпечение на иск по чл. 74 ТЗ. Жалбоподателят излага подробни съображения в подкрепа на оплакването за неправилност на определението, като обосновава, че подлежи на касационно обжалване определение на въззивен съд, постановено по частна жалба срещу първоинстганционно определение за допуснато обезпечение на иск, като излага и съображения за неправилност на допуснатото обезпечение на иска.
Ответникът по частната жалба “К” О. – гр. П. не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 изр. 2 ГПК, тъй като е постановено от състав на ВКС и с него е оставена без разглеждане частна жалба срещу въззивно определение.
С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната жалба срещу въззивното определение, с което оставена без уважение частна жалба против първоинстанционно определение за допуснато обезпечение на иск. Изложени са съображения, че се касае за определение, което не прегражда развитието на спора, не дава разрешение по същество на друго производство и не прегражда неговото развитие, чиято обжалваемост произтича от закона – чл. 396 вр. чл. 274 ал. 1 пр. 2 ГПК, поради което контролът е двуинстанционен. Съдът е посочил, че по отношение на определенията, с които съдът се е произнесъл по обезпечителна мярка, не се прилага чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК и по отношение на въззивното определение не е налице нито една от изчерпателно изброените в чл. 274 ал. 3 ГПК предпоставки, като допуснатата обезпечителна мярка дублира определението по чл. 536 ГПК, което не подлежи на обжалване. Съдът е заключил, че се касае за привременна мярка, която може да бъде изменяна или отменяна в рамките на същото производство от съда, който я е допуснал или да бъде допусната нова (подходяща) обезпечителна мярка от съда, пред който делото е висящо и е оставил без уважение частната жалба срещу въззивното определение.
Обжалваното определение е правилно. Законосъобразно ВКС, ТК, тричленен състав е приел, че въззивно определение, с което е потвърдено първоинстанционно определение за допуснато обезпечение на иск, не подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС. Въззивното определение, с което по жалба съдът допуска, респ. не допуска обезпечение по чл. 389 и сл. ГПК, не е от съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274 ал. 3 ГПК – не прегражда развитието на делото, и не дава разрешение по същество на друго производство, както и не прегражда неговото развитие. Определението по обезпечение на иска, както е прието и в обжалваното определение, има несамостоятелен, привременен характер – има действие до приключване на исковото производство и при предвидените в закона предпоставки обезпечителната мярка може да бъде заменена и отменена в рамките на същото производство или да бъде допусната нова обезпечителна мярка от съда, пред който делото е висящо. В случая въззивният съд не е постановил за първи път обезпечителна мярка, а се е произнесъл по жалба срещу допуснато обезпечение. Съгласно чл. 396 ал. 1 ГПК, определението на съда по обезпечение на иска, може да се обжалва с частна жалба и доколкото посочената разпоредба е аналогична на чл. 315 ал. 1 ГПК (отм.), се прилага т. 6 на ТР № 1/ 2001 г. по гр.д. № 1/ 2001 г. на ОСГК на ВКС – определението подлежи на двуинстанционно разглеждане и ВКС се произнася по жалби, когато е постановено за първи път от въззивен съд. Редът за обжалване е изчерпан с постановяване на въззивното определение, с което е проверена правилността на определението за обезпечение и въззивният съд не се е произнесъл за първи път по искане за обезпечение на иска.
Затова правилно със сега обжалваното определение е оставена без разглеждане частната жалба срещу въззивното определение, с което не е уважена жалбата срещу допуснатото от първоинстанционния съд обезпечение на иска.
По изложените съображения обжалваното определение следва да се потвърди, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 263 от 7.V.2009 г. по ч.т.д. 256/ 2009 г. на ВКС, ТК, І отд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: