1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 686
София, 11.10.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на седми октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д № 3513 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3 ПК
Образувано е по частна касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] срещу Определение № 306 от 14.05.2013г. по в.ч.т.д.№ 235/2013г. на АС Варна, с което е потвърдено определението на Варненския ОС за прекратяване на производството по т.д.№ 1469/2012г. поради недопустимост на предявения иск по чл.240,ал.2 ГПК за установяване несъществуването на признатото с неприсъствено решение право в полза на ответниците. С неприсъствено решение по гр.д.№ 1761/2010г. на Варненския ОС [фирма] е осъден да заплати на Н. К. и К. Ф., граждани на И. сумата 58 550 евро –дадена на неосъществено основание, ведно със законна лихва от 30.08.2010г.
С исковата молба, предмет на т.д.№ 1469/2012г. дружеството е поискало Окръжният съд да установи несъществуването на присъденото в полза на ответниците вземане, на основание чл.240,ал.2 ГПК поради „нови писмени доказателства, „че по сметката на дружеството никога не са постъпвали паричните суми“, които то е осъдено да заплати на ирландските граждани. С тези доказателства, [фирма] не могъл да се снабди своевременно, тъй като съдружниците живеят в чужбина, нямат връзка помежду си, „а един от тях е в затвора за измами“. В допълнителна молба-уточнение ищецът е посочил, че нововъзникналите факти и обстоятелства са, че доколкото е имало плащания по така наречения предварителен договор, то те не са били по сметка и в полза на дружеството, като по образуваното изпълнително дело било установено, че предварителен договор не е сключван.
С частната касационна жалба се иска отмяна на определението на въззивния съд и потвърденото с него определение за прекратяване на производството по делото. В изложението към жалбата като правен е поставен въпросът за : редовността на призоваване и връчване на книжа при условията на чл.50 ГПК и наличие на предпоставките и формата на защита при неприсъствените решения, като се поддържа, че обжалваното определение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Приложени са актове, постановени по молба за отмяна на неприсъствено решение на основание чл.240,ал.1 ГПК.
От насрещната страна Н. К. е постъпил отговор срещу основателността на частната касационна жалба.
Въззивният съд е потвърдил извода за недопустимост на предявения с правно основание чл.240,ал.2 ГПК иск по съображения, че в исковата молба и допълнителното уточнение към нея ищецът не сочи нови доказателства, с които не е могъл да се снабди своевременно и не се позовава на новооткрити обстоятелства, които не са му били известни при разглеждане на делото, по което е постановено неприсъственото решение.
Частната касационна жалба е постъпила в преклузивния срок, но искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно.
Поставеният от касатора въпрос за редовността на призоваването и връчването на книжа при условията на чл.50 ГПК не е предмет на произнасяне от съдилищата, включително и от въззивната инстанция, поради което по отношение на него касационно обжалване не може да бъде допуснато. Този въпрос е относим към редовността на призоваването на дружеството в производството, по което е постановено неприсъственото решение, но инициираната защита срещу него не е по чл.240,ал.1 ГПК- за отмяната му, а чрез предявения установителен иск по чл.240,ал.2 ГПК. Разпоредбата на чл.50 ГПК не е прилагана в производството по разглеждането на установителния иск.
Въпросът за „предпоставките и формата на защита при неприсъствените решения“ не е правен, а общотеоретичен поради което също не може да послужи като обща предпоставка за допускане на касационното обжалване. Релевантен въпрос към решаващите изхода на спора изводи на въззивната инстанция, че позоваването в исковата молба по чл.240,ал.2 ГПК е на обстоятелства и доказателства, които са извън спецификата на този иск и че ищецът цели пререшаване на спора, по който е постановено неприсъственото решение, без да сочи конкретни нови доказателства, съответно конкретни новооткрити обстоятелства и без да обосновава обективната си невъзможност да ги узнае/ да се снабди с тях своевременно, не е поставен.
При необосноваване на общата предпоставка, ВКС не дължи обсъждане на твърденията за наличието на допълнителните такива, при които касационното обжалване може да бъде допуснато.
Мотивиран от горното, Върховния касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Определение № 306 от 14.05.2013г. по в.ч.т.д.№ 235/2013г. на АС Варна,
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.