2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 686
С., 16.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осми октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 13/ 2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на В. П. З. – ЕТ с фирма „Н. – 5 -В. З.” – [населено място], [община] срещу Решение №224/ 06.06.2012 г. по гр.д.№268/ 2012 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено в обжалваната от ответника част Решение от 28. 12.2011г. по гр.д.№3727/2010 г. на СГС, с която е осъден да плати на [фирма] – [населено място] 16 800 лв. – наем за автомобил ”Форд Мондео” с рег. [рег.номер на МПС] и за високопроходим автомобил „М. П.” с рег. [рег.номер на МПС] за периода м.януари- м.юли 2009 г., със законната лихва от 18.04.2011 г. и сумата 3 262.16 лв. – обезщетение за забавено плащане, с оплакване за неправилност и необоснованост. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че въпросът:въззивният съд длъжен ли е да изложи собствени мотиви и да прецени и обсъди събраните доказателства, с обжалваното решение е решен в противоречие със съдебната практика: ТР №1/04.01.2001 г. по тълк.д. №1/2000 г. на ВКС, ОСГК, Р.№115/24.03.2010 г. по гр.д.№2549/2008 г. на ІІІ г.о. и Р.№ 337/28.04.2010 г. по гр.д.№ 950/2009 г. на ІV г.о. , в която връзка излага оплакване за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа, че по въпроса: кога въззивният съд може да препрати по чл. 272 ГПК към мотивите на обжалваното решение и в този случай следва ли да обсъди доказателствата и изложените оплаквания за неправилност на решението, въззивното решение противоречи на съдебната практика: Р.268/21.11.2011 г. по гр.д.№ 191/2011 г. на ВКС,ІІ г.о. и Р.№11/30. 03.2012 г. по гр.д.№ 471/2011 г. на ВКС, ІІ г.о., и определение по чл. 288 ГПК и иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК. По въпросите: може ли съдът да основе изводите си на свидетелски показания, дадени от законния представител на страна по делото, в какво качество последният може да бъде разпитан и следва ли тези показания да се изключат от доказателствения материал, сочи съдебна практика по ГПК (отм.) и алтернативно поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. По въпроса: каква е доказателствената сила на счетоводните книги и записвания, ако ответникът е подписал издадените данъчни фактури и е ползвал данъчен кредит и съставляват ли те конклудентни действия по приемане на изпълнението, респ., че е създадено правоотношение между страните и как следва да се преценяват когато противоречат на гласните доказателства, жалбоподателят сочи Р. по гр.д.№876/ 2010 г. на Благоевградски окръжен съд и поддържа, че в противоречие с него е постановено обжалваното решение, алтернативно поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, каквото поддържа и по въпроса: може ли ответникът, като трето неучастващо лице по договора за лизинг, да възрази, че в договора има изрична клауза, забраняваща пренаемането на МПС.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което са разгледани осъдителни искове, цената на първия от които не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди решението, с което са уважени за 16 800 лв. искът за наем на два автомобила и за 3344.85 лв. искът за обезщетение за забавено плащане, въззивният съд е изложил, че страните са сключили устен договор за наем, за което ищецът е съставил четири данъчни фактури, подписани и осчетоводени от двете страни, които фактури ищецът е вписал в дневника за покупки за съответния период и е декларирал в ТД на НАП, и ответникът е ползвал данъчен кредит, въз основа на което е приел, че ответникът с конклудентни действия е приел изпълнението на договора за наем. Посочил е, че в тази насока са събраните гласни доказателства и изслушаната съдебна експертиза и тъй като ответникът не е доказал да е платил цената на наетите автомобили, уважил е иска за наем, както и иска за обезщетение за забавено плащане.
С оглед изложеното, поставеният от жалбоподателя въпрос за задължението на въззивния съд да изложи мотиви, като обсъди всички относими към спора доказателства, както и доводите и възраженията на страните, е решен в съответствие със задължителната съдебна практика – ПлВС №1/1953 г. и т.19 от ТР №1/04.01.2001 г. на ВКС, ОСГК. В правомощията си на въззивна инстанция с обжалваното решение, подробно мотивирано с обсъждане на събраните доказателства, на доводите и възраженията на страните, съдът е потвърдил първоинстанционното решение, съгласно чл. 272 ГПК, а с това, че е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, въззивният съд не е решил въпроса в противоречие с посочената съдебна практика.
Въпросът за доказателствената сила на издадени данъчни фактури, подписани от ответника, който е ползвал данъчен кредит по ЗДДС и за доказателствената сила на счетоводните книги и записвания, въззивният съд е решил в съответствие с установената съдебна практика, създадена на основание чл. 290 ГПК и задължителна за долустоящите съдебни инстанции: Р.№42/19.04.2010 г. по т.д.№ 593/2009 г. на ІІ т.о., Р.№166/26.10.2010г. по т.д. №991/ 2009 г. на ІІ т.о., Р.№23/07.02.2011 г. по т.д.№588/ 2010 г. на ІІ т.о., Р. №46/27.03.2009 г. по т.д.№454/2008 г. на ІІ т.о., Р.№252/03.01.2013 по т.д.№1067/2011 г. на ВКС, ІІ т.о. Същата е в смисъл, че когато издадена от страната фактура, е отразена в счетоводството на двете страни, включена съответно в дневника за продажбите, и в дневника за покупките на всяка от страните за съответния период, както и в подадените справки декларации по ДДС, включването от ответника на фактурата в дневника на покупките, както и фактът, че е ползвал данъчен кредит по нея, представляват недвусмислено признание, в случая – за съществуване на правоотношение по договор за наем и за предаването на наетата вещ.
Въпросът може ли ответникът, като трето лице по договора за лизинг, да възрази, че в договора, сключен между ищеца и лизингодателя има изрична клауза, забраняваща пренаемането на МПС, не е релевантен за делото. Безспорно е установено създадено между страните правоотношение по договор за наем на автомобили, предадени на ответника, който не изпълнява задължението за плащане на наема, от което неизпълнение ответникът не се освобождава с уговорената от страните по лизинговия договор забрана лизингополучателят да отдава под наем автомобилите.
По въпросите за стойността на гласни доказателства, дадени от законния представител на страна по делото и за качеството, в което същият може да бъде разпитан. Свидетелските показания и обясненията на страните са различни установени в ГПК доказателства, допустимостта и преценката на които се основава на създадени в закона правила. Тъй като съдът не е направил изводите си само въз основа на разпитаната бивша съдружничка и управителка на дружеството – ищец, въпросът не е релевантен за делото.
По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №224 от 06.06.2012 г. по гр.д. № 268/ 2012 г. на Благоевградски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: