4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 686
С., 02,11,2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора………….……………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 250 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 11514 от 17.ХІІ.2010 г. на [фирма]-С., подадена против решение на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 6.ХІІ.2010 г., постановено по т. д. № 2406/09 г., с което, на основание чл. 630, ал. 1 ТЗ, е била обявена неплатежоспособността на този търговец с начална дата 31.ХІІ.1996 г. и спрямо него е било открито пр-во по несъстоятелност с произтичащото от това назначаване на временен синдик в д-вото, налагане на общи запор и възбрана върху имуществото на търговеца и свикване на първо събрание на кредиторите му на датата 4.І.2011 г.
Оплакванията на търговеца касатор са за необоснованост и за постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му, като неправилно и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, идентичен по смисъл и съдържание с отхвърлителното решение на първостепенния съд по чл. 613 ТЗ. Инвокирани са доводи, че в случая нямало налице вземане, което да произтича от търговска сделка с молителя в пр-вото по чл. 629, ал. 2 ТЗ [фирма]-С., а процесното такова било погасено по давност и освен това затрудненията на длъжника били само временни.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът [фирма]-С. обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваното решение САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по материалноправните въпроси, веднъж вече обективирани в съдържащите се в жалбата оплаквания за неправилност на въззивното решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ. Същевременно тези правни въпроси били „от значение за точното прилагане на закона”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-С. писмено е възразило чрез процесуалния си представител по пълномощие както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ, изтъквайки, че касаторът не е изложил аргументи относно това дали и доколко формулираните от него правни въпроси /по същество оплаквания за незаконосъобразност на въззивното решение/ „са онези, които са дали отражение при формиране правните изводи на решаващия съд по предмета на спора”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на [фирма]-С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по същото дело. Ето защо касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд не е задължен и не може да извежда същия от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, нито от твърденията на подателя й или от там посочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на релевантния правен въпрос е само по себе си достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /в случая по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, като последната предпоставка се схваща от касатора очевидно половинчато/. В заключение недопустимо е проведеното от търговеца касатор отъждествяване на оплакванията му за неправилност на обжалваното решение на САС по чл. 630, ал. 1 ТЗ, представляващи изчерпателно установени касационни отменителни основания, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол /по смисъла на чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК/ – от друга.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 46 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в от 6.ХІІ.2010 г., постановено по т. дело № 2406/09 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 250 по описа за 2011 г.