5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 686
София, 20.06.2017 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1159 по описа за 2017 г., взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Средно общообразователно училище „С. С.“, [населено място], представлявано от директора Г. Д., чрез адвокат Т. Д., срещу въззивно решение № 1513/21.11.2016 г., постановено от Окръжен съд Пловдив по в.гр.д. № 2288/2016 г.
Касаторът излага доводи за нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и за необоснованост. Иска обжалваното решение да бъде отменено изцяло.
Насрещната страна А. К., чрез адвокат Д. В.-П., в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК отговаря, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и че касационната жалба е неоснователна. Моли за присъждане на съдебноделоводните разноски, сторени пред касационната инстанция.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено условието на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение, като е отменено изцяло решението на първостепенния Районен съд Пловдив са уважени исковете на А. К. К. против СОУ „С. С.“.
За да постанови този резултат, Окръжен съд Пловдив приел за установено, че между страните е възникнало трудово правоотношение – първоначално въз основа на трудов договор, сключен при условията на чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ – за заместване на отсъстващия учител В. Л.. След завръщането на работа на замествания от ищеца титуляр, с допълнително споразумение от 17.09.2014 г. към трудовия договор на ищеца, страните се споразумели К. да продължи трудовото правоотношение при условията на чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ, считано от 17.09.2014 г. – за заместване на 17.09.2014 г. на отсъстващия Р. Г., след завръщането на който е сключено второ поредно допълнително споразумение от 18.09.2014 г., с което е уговорено трудовото правоотношение между страните да продължи при условията на чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ за определен срок: от 18.09.2014 г. до 14.09.2015 г. Договорът е прекратен поради изтичане на уговорения срок на 15.09.2015 г., съгласно чл.325, т.3 от КТ.
Въззивният съд намерил, че последният договор, сключен между страните, е недействителен в частта, определящ срок, защото не са налице условията по чл. 68, ал. 3 и 4 от КТ. Изяснено е, че забраната на закона на може да се дерогира по взаимно съгласие на страните по договора. Прието е, че договорът е трансформиран в безсрочен съгласно чл. 68, ал. 5 КТ, поради което и посоченото в атакуваната заповед основание за прекратяване на трудовото правоотношение не е настъпило.
Поради акцесорния характер на иска по чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „младши учител ОУП-Прогимназиален етап“, тази претенция също е уважена като основателна.
Относно претенцията за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 и ал.2 КТ, въззивната инстанция установила, че след уволнението ищецът останал без работа – в периода от 15.09.2015 г. до 23.09.2015 г., след което започнал работа при друг работодател от 23.09.2015 г. по безсрочен трудов договор. Той е прекратен на 07.10.2015 г. на основание чл. 71 ал. 1 от КТ. За периода от 07.10.2015 г. до 15.03.2016 г. (краят на 6-месечния срок по чл. 225, ал. 1 КТ) ищецът К. не е работил по трудово правоотношение. Крайният извод, до който достигнал Пловдивският окръжен съд е, че работникът има право на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за цялото време от 6 месеца, през което не е получавал доходи по трудово правоотношение, а по чл. 225, ал. 2 КТ за времето, когато е работил по трудов договор в периода 23.09.2015 г. – 07.10.2015 г.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване поради хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК със следните въпроси, относими към законността на уволнението: приложими ли са чл. 68, ал. 3, 4 и 5 и пар.1, т.8 на ДР на КТ, когато индивидуалното трудово правоотношение между работник и работодател е създадено на основание чл. 68, ал. 4, предл. 2 от КТ по писмено искане на работника или служителя; законът забранява ли сключване на срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ за определен срок с учител по негово писмено искане по реда на чл. 68, ал. 4, предл. 2 от КТ; нормата на чл. 68, ал. 4, предл. 2 от КТ има ли самостоятелно значение; при наличие на писмено искане на работник или служител да сключи срочен трудов договор за срок по-малък от една година следва ли да се спазват условията по чл. 68, ал. 3 и ал. 4 КТ; при наличие на писмено искане на работник или служител да сключи срочен трудов договор за срок по-малък от една година следва ли да се вписват в трудовия договор специалните причини, визирани в пар.1, т.8 от ДР на КТ; втората хипотеза на чл. 68, ал. 4 КТ различава ли се от първата и как се отнася към свободата на договаряне; добросъвестен ли е работодател, който сключва трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ със срок 1 година, като точно изпълнява параметрите, зададени от служителя.
Въпросите, зададени в различни варианти, опират до това страните могат ли да дерогират по взаимно съгласие ограниченията по чл. 68, ал. 3 и 4 КТ. Този въпрос никога не е будил съмнение нито в доктрината, нито в съдебната практика, а и съществува многобройна и непротиворечива съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване. Правилата за валидност на договорите, включително и трудовите, са уредени в обществен интерес и са императивни, което значи, че не могат да бъдат пренебрегвани, включително и по взаимното съгласие на съконтрахентите. Хипотезите на чл. 68, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 КТ са уредени в интерес на работника/служителя, който е и слабата в икономическо отношение страна по правоотношението, така, че в случая отношенията не могат да се разглеждат на плоскостта добросъвестност-недобросъвестност. Ясно е също така, че писменото искане на работника/служителя в хипотезата на чл. 68 ал. 4 КТ е условие за сключване на договора, но следва да са налице законовите предпоставки за допустимост за сключване на срочен трудов договор за срок под една година.
Касаторът е поставил и правни въпроси, свързани с обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ: когато в 6-месечния срок след уволнението работникът е започнал работа при друг работодател по безсрочен трудов договор и последният е прекратен в рамките на 6-месечния срок от предходното уволнение, дължи ли предишният работодател обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за времето, когато работникът е останал без работа след последващо уволнение за периода от последващото уволнение до изтичане на 6-месечния срок от първоначалното уволнение; дължи ли работодателят обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, когато няма причинна връзка между незаконното уволнение и пропуснатите ползи, макар и в 6-месечния срок на уволнението; предишният работодател следва ли да носи отговорност за това, че ищецът впоследствие е останал без работа по други причини.
Обобщен, правният въпрос е: в случаите, когато работникът/служителят е започнал работа по нов трудов договор, който е прекратен в рамките на шестмесечния период след първото уволнение, за остатъка от този период дължи ли се обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ.
Въпросът е включен в предмета на делото, от значение е за резултата по иска с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ относно обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ и е разрешен в противоречие с решение № 169 от 29.03.2011 г. по гр.д. № 1699/2009 г. на IV г.о. ВКС, поради което следва да се допусне касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 КТ само в тази част, включително лихвата аз забава върху присъдената главница по чл. 225, ал. 1 КТ и съдебноделоводните разноски.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1513/21.11.2016 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по в.гр.д. № 2288/2016 г. в частта по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за сумата от 3775,23 лв., ведно със законната лихва, считано от 09.11.2015 г., както и съдебноделоводните разноски.
УКАЗВА на касатора Средно общообразователно училище „С. С.“, [населено място], представлявано от директора Г. Д., в едноседмичен срок от връчване на съобщението, да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 75.50 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата, или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд, доказателства за това.
При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.
Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: