2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 686
София, 25.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 927 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на И. Т. Б., с адрес в [населено място], обл. П., представлявана от адв. Й. Д., против решение № 1407 от 16 ноември 2017 г., постановено по в.гр.д. № 2198/2017 г. по описа на окръжния съд в [населено място], с което е потвърдено решение № 1894 от 9 юни 2017 г., постановено по гр.д. № 14246/2016 г. по описа на районния съд в [населено място] за отхвърляне исковете на Б. за осъждането на Т. И. С., с адрес в [населено място], обл. П., и И. Т. С., с адрес в [населено място], да й заплатят солидарно, а при условията на евентуалност – съобразно наследствените им квоти по 3500 лева за всеки от тях, представляващи обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди – болки и страдания, на обща сума от 7000 лева, от които 5000 лева обезщетение за причинената й средна телесна повреда, 800 лева за причинения й травматичен оток, и 1200 лева за уврежданията по левия крак, ведно със законната лихва от датата на увреждането.
В касационната жалба се твърди неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че са събрани доказателства за осъществяване на деликта от наследодателката на ответниците – приложено е нохд, по което се намира и съответното досъдебно производство с приложени разпити на всички свидетели, които протоколи представляват официални документи и информацията, съдържаща се в тях, представлява неоспоримо доказателство до доказване на противното, в какъвто смисъл е и непротиворечивата съдебна практика. По безсъмнен начин били доказани и причинените вреди – от събраните доказателства по наказателното производство и от разпита на свидетел. Оспорен е изводът на съда, че не било доказано ответниците да са приели наследството – ответниците са наследници на Г. К. С., не е правено възражение, че са направили отказ от наследство, а такова твърдение е въведено едва с писмени бележки след приключване на делото, но е било в тяхна тежест да го докажат. Освен това от отговора на исковата молба можело да се съди, че ответниците са приели наследството, поради което те отговарят и за пасивите му. Подчертано е, че по наказателното дело е предявен граждански иск за неимуществени вреди за същата сума, както в настоящото дело, но делото било приключено поради смъртта на подсъдимата. Подробно се разяснява защо протоколите за извършени от следователя и от съдебния състав разпити са официални документи. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси, които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответниците Т. И. С., с адрес в [населено място], обл. П., и И. Т. С., с адрес в [населено място], представлявани от адв. Е. П., в отговор на касационната жалба излага доводите си за правилността на обжалваното решение.
Предвид неспорните факти – срещу наследодателката на ответниците е внесен обвинителен акт за престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК за това, че на 12 ноември 2012 г. в [населено място] чрез нанасяне на множество удари с твърд тъп предмет (бастун) по главата на Б. й причинила средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на мозъка (хеморагия), което е причинило на пострадалата разстройство на здравето, временно опасно за живота, приетия за съвместно разглеждане в образувания наказателен процес граждански иск за сумата 7500 лева обезщетение за причинени от престъплението вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането, смъртта на подсъдимата и прекратяването на наказателното производство, с което било прекратено и производството по гражданския иск, съдът приема иска за допустим, тъй като иск е бил предявен против извършителката в хода на наказателното производство, по времето на което тя е починала. Възприето е, че ответниците са приели оставеното от покойната наследство. Счетено е обаче за правилно заключението на районния съд, че не е доказано именно наследодателката на ответниците да е извършител на описаното в исковата молба деяние. За доказани чрез свидетелски показания и експертно заключение са приети само търпените неимуществени вреди, а съдържащите се в приложеното наказателно дело и намиращото се по него досъдебно производство протоколи от разпити на всички свидетели, имащи отношение към фактическата обстановка, са счетени за неустановяващи факта на деликта по безсъмнен начин пред гражданския съд. Подчертава се, че съдът може да преценява само доказателства, които са събрани непосредствено пред него, в производството по делото или в производство за обезпечаване на доказателства, като единственото изключение от това правило е уредено в чл. 232 ГПК при оттегляне на иска, а съставените протоколи за разпит на свидетели от други органи доказват единствено съществуването на свидетел, който има впечатления за правнорелевантни факти.
К. съд приема, че поставените от касаторката въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване.
На първо място се пита кои лица са длъжностни и кои техни документи са доказателства за съдържанието им. Твърди се, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с разясненията, дадени от ВКС в ТР № 11/2012 г., ОСНК. Въпросът не е обуславящ изхода на спора, тъй като заключението на въззивния съд е различно – прието е, че доказателство по смисъла на ГПК по принцип е такова, което е събрано непосредствено в гражданския процес (сравни тълкуването, дадено от ВКС в решение № 198 по гр.д. № 5252/2014 г., ІV г.о.). Съдът не е разяснявал доказателствената стойност на документи от определен кръг длъжностни лица, за да бъде допустимо поставеният правен въпрос да бъде тълкуван от ВКС. Освен това е останало напълно неизяснено, дори подобно разяснение да беше дадено, спрямо кое задължително тълкуване на ВКС следва то да бъде преценявано, тъй като тълкувателно решение с посочената изрично от касаторката номерация във ВКС, наказателна колегия, няма.
На второ място се твърди, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 193 ГПК, и се иска тълкуване в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Тук е останало неизяснено в каква връзка се търси тълкуване на проблема за оспорване истинността на документ. В процеса пред първата и въззивната инстанция не е правено оспорване на документи от страните, и произнасяне на съда в тази връзка не се открива. Липсата на казуална обосновка на въпроса води до невъзможност да се прецени неговата относимост, респективно дали е обуславящ изхода на спора.
Ответниците претендират присъждане на разноски за касационната инстанция, но доказателства за сторени такива не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1407 от 16 ноември 2017 г., постановено по в.гр.д. № 2198/2017 г. по описа на окръжния съд в [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: