3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 686
С., 31.08.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 08.04.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 23 /2011 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1, във вр. с ал.1, т.2 ГПК и чл.286, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв.И. К.- САК, в качеството му на процесуален представител на [фирма], със седалище [населено място] против разпореждане на Бургаския апелативен съд № 366 от 26.11.2010 год., по ч.т. д. № 224/ 2010 год., с което на осн. чл.286, ал.1, т.1 ГПК е върната подадената от страната частна касационна жалба с вх. № 9110/ 17.11.2010 год. срещу въззивно определение на същия съд № 320 от 06.10.2010 год., по горепосоченото ч.т.д. № 224/2010 год..
Частният жалбоподател поддържа оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт, по съображения за допуснато нарушение на същественото процесуално правило на чл.62, ал.2 ГПК и иска отмяната му.
Ответната по частната жалба страна не е заявила становище в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Постановеното от Бургаския апелативен съд определение № 320/ 06. 10.2010 год., по ч.т.д.№ 224/2010 год., предмет на предприетото частно касационно обжалване, е редовно съобщено на страната – настоящ частен жалбоподател на 05.11.2010 год., както изрично сочи приложеното по делото писмено доказателство – известие за доставянето му.
Следователно правилно Бургаският апелативен съд е счел, че едноседмичният срок по чл.275, ал.1 ГПК, изрично указан на страната и броен по правилото на чл.60, ал.4 ГПК, за същата е изтекъл на 12. 11. 2010 год. – присъствен ден.
Частната касационна жалба с вх.№ 9119 е постъпила в канцеларията на въззивния съд на 17.11.2010 год., т.е. след изтичане на преклузивния срок за частно касационно обжалване, поради което законосъобразно администриращият я съд е разпоредил връщането и обратно на нейния подател, прилагайки процесуалното правило на чл.286, ал.1, т.1 ГПК, във вр. с чл.278, ал.4 ГПК и доводите на настоящия частен жалбоподател в противна насока са лишени от основание в доказателствения материал по делото.
Доколкото сочената от него в тази вр. дата 08.11.2010 год., касае момента, в който известието за доставяне на обжалваното определение на Х.- А.-А.-А.” ООД се върнало в канцеларията на Бургаския апелативен съд, то тя е неотносима към началото на срока за подаване на частна касационна жалба по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Затова в случая правно ирелевантно за спазване на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК се явява изпращането на частната касационна жалба по пощата, а процесуалното правила на чл.62, ал.2 ГПК е неприложимо.
С изтичане на прекратителния едноседмичен срок по чл.275, ал.1 ГПК на 12.11.2010 год., към 15.11.2010 год., датата на изпращане на частната касационна жалба по пощата, частният касатор не е разполагал с процесуално потестативно правомощие да обжалва определението на въззивния съд, поради неговото преклудиране.
Затова, като е съобразил горното и е изложил аналогични правни съждения Бургаският апелативен съд е постановил процесуално законосъобразно разпореждане, което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от тези съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното от Б. апеплативен съд разпореждане № 366 от 26. 11.2010 год., по ч.т. д. № 224/ 2010 год. за връщане, като просрочена, частна касационна жалба, подадена от [фирма], със седалище [населено място] срещу въззивно определение на същия съд № 320 от 06.10.2010 год., по ч.т.д. № 224/ 2010 год. с вх. № 9110/ 17.11.2010 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: