ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 686
София, 18. юни 2010 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Марио Първанов
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 126 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 14.10.2009 г. по гр.д. № 1296/2009, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 03.12.2008 г. по гр.д. № 14704/2008, с което е уважен предявеният иск по чл. 31, ал. 2 ЗС.
Недоволна от решението е жалбоподателката С. Б. С., представляван от адв. И от САК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за доказателствената тежест на обстоятелството, че е предоставен достъп до общата вещ и за задължението на съда да вземе заключението на вещо лице преди да определи размера на иска по своя преценка, както и по материалноправните въпроси за действието във времето на поканата за обезщетение за личното ползване на съсобствена вещ, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата С. Д. С. я оспорва, като счита, че въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика по повдигнатите правни въпроси.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че, като е предявил претенцията по сметки след първото заседание след допускането на делбата, ищецът е поканил ответницата да му предостави ползването на общата вещ или заплаща обезщетение, ползването не е предоставено, поради което е присъдено обезщетение по преценка на съда, тъй като не са представени доказателства за пазарния размер на наема на общата вещ.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите правни въпроси имат значение за решението по делото. Те не са решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд (такава практика не е посочена в изложението към касационната жалба) нито се разрешават противоречиво от съдилищата. Те нямат и значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че в тежест на неползващия съсобственик е да докаже ползването от ответника, а в тежест на ползващия съсобственик е докаже предоставянето на възможност за ползване от останалите съсобственици; за доказване на размера на предявения иск не е необходимо пълно доказване, когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът, според обстоятелствата по делото, определя размера по своя преценка или събира доказателства по своя инициатива (като вземе заключението на вещо лице на разноски на страните); поканата, като едностранно волеизявление, поражда действие от момента, в който тя достигне у адресата съгласно чл. 14, ал. 1 ЗЗД (дали тя е адресирана до него, дали той я е приел и дали е узнал съдържанието й са правно ирелевантни факти) и има действие занапред, независимо от това какъв период е посочен в нея и посочен ли е размер на претендираното обезщетение.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 14.10.2009 г. по гр.д. № 1296/2009.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.