О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 686
Софи, 01.07. 2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети юни , две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 27/2010год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Ч„А. 5 гр. И., чрез пълномощника адв. Й против решение №629 от 13.11.2009 год. на Софийски окръжен съд ВО, 1-ви състав по гр. д. № 832/2009 год., с което след отмяна на решението по гр. д. №226/2009 год. на Ихтиманския районен съд е постановено ново решение, с което е признато за незаконно и е отменено уволнението на Ц. К. К. от гр. И., извършено със заповед №109/25.03.2009 год. на изпълнителния директор на „Чугунолеене“ А. , гр. И. на осн. чл. 328,ал.1,т. З КТ – поради намаляване обема на работа ; същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Н„Техническа безопасност на труда и екология“ и дружеството е осъдено да заплати разноски.
Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено изцяло и вместо него да се постанови ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
Ответницата по касация Ц. К. К. от гр. И., оспорва както допустимостта на касационното обжалване, така и основателността на касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуална допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата , обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК. На първо място жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото. Освен това този въпрос следва да е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, да е разрешавай противоречиво от съдилищата и да е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото.
С оглед изложението по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК като материалноправен въпрос, сочен от касатора, следва да се конкретизира този дали констатацията на управляващия орган на работодателя за намалелия обем на работата е правопроизводящ факт за извършване на уволнение на осн. чл.328,ал.ал.1,т. З КТ или този факт следва да обективно съществуващ и установен. Касаторът счита, че с обжалваното решение този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС . В тази връзка представя решения на ВКС, които нямат задължителен характер , поради което соченото основание следва да се квалифицира като такова по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК / виж т.2 и 3 от ТРОСГКТК №1/2009 год./ Счита, че този въпрос е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото – основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т. З ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че решението за намаляване на общия обем на работата трябва да бъде прието от компетентния за това орган. Прието е също така обаче, че за да е налице основанието по чл. 328,ал.1,т. З КТ е необходимо съществуването на обективният факт – намаляване обема на работа. Съдът е приел, че с представените по делото доказателства работодателят не е установил този обективен факт. Въз основа на този основен извод съдът е направил извод, че извършеното на осн. чл. 328,ал.1,т. З КТ уволнение е незаконосъобразно и го е отменил.
Това разрешение съответства на становището застъпено в представените по делото Р № 603 от 10.05.2005 год. по гр.д. № 146/2003год. на ВКС, Ш г.о., Р№ 312 от 17.02.2000 год. на ВКС, III г.о. като останалите решения касаят други законови хипотези. Следователно не е налице противоречие при разрешаването на визирания материалноправен въпрос в обжалваното въззивно решение и начина по който същият е разрешен в посочената незадължителна практика на ВКС. Поради това основанието за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК не се установява.
Досежно другото посочено основание за допустимост , касаторът не е изложил никакви доводи и съображения , които да обосновават неговото наличие.
По изложените съображения касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на
3-то г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №629 от 13.11.2009 год. на Софийски окръжен съд ВО, 1-ви състав по гр. д. № 832/2009 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: