О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 686
София, 30.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 576/2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на В. и “ Р. д” АД – гр. К. против решение №1199 от 14.07.2008г. по гр.д.1382/08г. на Пловдивски окръжен съд, с което след отмяна на решение №74 от 29.10.2007г. по гр.д. 273/2007г. на Карловски районен съд, по същество са отхвърлени исковете на касатора против Ц. Т. Д. и Т. С. З. за заплащане от всеки един от ответниците сумата 3740.04лв.- платена на отпаднало основание по договор от 23.06.2000г.
Ответниците по касация -Т. С. З. и Ц. Т. Д. и двамата от гр. Х. са на становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт, касаторът е заявил, че основанието за подадената от него касационна жалба било чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като считал че решението противоречи на практиката на ВКС, според която правната квалификация на иска била задължение на съда, а задължение на ищеца било посочването на фактите относими към претенцията му. Посочено е решение № 25/12.02.2001г. по гр.д. 536/00 на ВКС, ІІ г.о., в което се обосновавало, че ищецът “ дори не може да се ангажира с правна квалификация”. Направен е извод за установеност на това противоречие с изводите на въззивния съд, тъй като макар съдът да признавал всички твърдяни от касатора факти, отхвърлил иска поради неправилна квалификация, което съставлявало отменително основание.
При тези данни се налага извод, че касаторът не обосновава основание за приложно поле на касационното обжалване, като не е определил кой е релевантния материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл с обжалвания съдебен акт при наличието на три алтернативно дадени предпоставки – чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Не установява наличие на предпоставките на нормата на чл.280, ал.1 ГПК общо соченото противоречие на обжалвания съдебен акт с приложеното решение № 25/12.02.2001г. по гр.д. 536/00 на ВКС, ІІ г.о., с което било прието / цитирано дословно от страната/, че” ищцата не се е ангажирала с правна квалификация, която съдът е следвало да извлече с оглед предмета на спорното право, очертан в обстоятелствената част на исковата молба”. Решаващият състав не е приемал обратното, а именно- че ищеца следва да посочи правната квалификация. В случая, въззивният съд в съответствие с приетото и с посочената извадка от цитираното решение на ВКС, не е възприел правна квалификация дадена от страната, а е извел изрично дадената от него правна квалификация на предявените искове – по чл.55,ал.1, пр.3-то и чл.86 ЗЗД изцяло от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, като е съобразил изложените от ищеца фактически твърдения, съответствуващи по съдържание на правната норма, обективираща правното основание на иска.
По изложените съображения, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което подадената жалба не следва да бъде допусната до разглеждане по същество.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1199 от 14.07.2008г. по гр.д.1382/08г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: