4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 687
С., 91.09.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 679 /2010 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение на Старозагорския окръжен съд № 347 от 04.05.2010 год., по ч.т.д.№ 184/2010 год., с което е потвърдено разпореждането на Казанлъшкия районен съд № 350 от 24. 02.2010 год., по гр.д.№ 2367/2009 год. за връщане въззивната жалба на настоящия частен жалбоподател, подадена срещу решение на същия съд № 788/ 18. 12. 2009 год., по гр.д.№ 2367/2009 год., на осн. чл.262,ал.2, т.2 ГПК.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за допуснато нарушение на съществените процесуални правила, поради което се иска отмяната му.
Частният жалбоподател поддържа, че дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена в указания му от съда срок, с което изискването на процесуалния закон е спазено. Що се касае до непредставянето на документ по делото, удостоверяващ извършеното плащане, то соченото процесуално бездействие, макар и нарушение, не е значимо в степен, че да обуслови приложение на предвидената от законодателя процесуална санкция. Допълнително в тази вр. са навадени и доводи за незнание на страната относно мястото, където преписа от банковото бордеро е следвало да бъде депозиран.
В приложеното към частната касационна жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, във вр. с препращането от чл.274, ал.3 ГПК частният жалбоподател е обосновал касационно обжалване по приложно поле с предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Поддържа, че възприетото от въззивния съд разрешение на значимия за крайния правен резултат по делото въпрос на процесуалното право, който доуточнен от настоящата инстанция в съответствие с разясненията дадени в т.1 на ТР № 1/ 19. 02. 2010 год. на ОСГТК на ВКС, е – “Следва ли единствено поради непредставен в срок удостоверителен документ по делото за внесената от страната държавна такса, да намери приложение процесуалната санкция на чл.262, ал.2, т.2 ГПК, когато сумата е депозирана в рамките на указания на страната срок в точния дължим размер и по сметката на съответния съд?” е в противоречие с трайно установената съдебна практика.
Като израз на последната са приложени: определение № 550/2001 год., по т.д.№ 135/2007 год. на Софийски апелативен съд; определение № 72/ 2010 год., по ч.гр.д.№ 50/2010 год. на ІV-то г.о. на ВКС; определние № 6421/21.06.2007 год., по адм. д. 5497/2007 год. на петчленен състав на ВАС и определение от 12.05.2006 год., по ч.т.д.№ 269/2006 год. на Пловдивския апелативен съд.
Ответната по частната жалба страна в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК не е заявила становище.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК при въведеното основание за допускане на касационното обжалване, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол по критерия на чл.274, ал.3, т.1 ГПК съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е счел, че в пределите на указания по реда на чл.262, ал.1 ГПК, във вр. с чл.261, т.4 ГПК срок страната- жалбоподател не е отстранила констатирания недостатък на въззивната жалба, като не е приложила документ, удостоверяващ внесена от същата държавна такса, поради което намира приложение процесуалното правило на чл.262, ал.2, т.2 ГПК.
Следователно преценката на решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволява да се приеме, че поставеният от частния касатор процесуалноправен въпрос, като значим за постановения по делото краен правен резултат, попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК- главна предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Неоснователно е позоваването на критерия за селекция по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК- допълнителна предпоставка за допускане на частната касационна жалба до разглеждането и по същество.
Цитираните съдебни актове на ВКС, на Пловдивския апелативен съд и на Софийски апелативен съд са постановени при различна от установената по настоящето дело фактическа обстановка, поради което различният краен правен резултат не е обусловен от съществуващо противоречие в практиката на съдилищата при разрешаване на поставения въпрос на процесуалното право, свързан с тълкуване на чл.262, ал.2, т.2 ГПК, във вр. с чл.261, т.4 ГПК.
Видно от решаващите мотиви изложени в съобразителната част на определение № 550/2001 год., по гр.д. № 135/97 год. на Софийски апелативен съд, постановено по друг процесуален ред, решаващият съд не е приложил процесуалната санкция по чл.200, ал.1, б.”б” ГПК/ отм./, във вр. с чл.199, ал.1, б.”в” ГПК, аналогична на тази по чл.262, ал.2, т.2 ГПК, поради липса на конкретно дадени от съда указания на страната- жалбоподател, в които се съдържат такива за представяне на съответния платежен документ по делото. В същия смисъл са и решаващите мотиви, въз основа на които са постановени съответно -определение № 72/2010 год., по ч. гр.д.№ 50/2010 год. на ІV-то г.о. на ВКС и определение на Пловдивския апелативен съд по ч.гр.д.№ 269/2006 год.. Или, доколкото общото между последните е именно липсата на конкретни указания на съда за представяне на удостоверяващ внасянето на следващата се за съответното съдебно производство държавна такса, то визираното противоречие по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК- не е налице.
В случая, видно от приложеното / л.48/ съобщение до жалбоподателя [фирма], [населено място] в дадените му от съда указания за отстраняване на констатирания във въззивната жалба недостатък, изразяващ се в невнасяне на дължимата за въззивното производство д.т. от 25.00 лв. изрично е посочено, че същият следва да представи по делото, в рамките на определения му едноседмичен срок и документ за внесената д.т., като същевременно е предупреден и за произтичащата при неизпълнение на тези указания на съда процесуална санкция.
Следователно, при отсъствие на изискуемата се от процесуалния закон допълнителна процесуална предпоставка- визираното от страната основание, исканият достъп до касационен контрол, уреден по действащия ГПК като факултативен, е неоснователен.
Що се касае до посочения съдебен акт на ВАС, то същият не следва да бъде обсъждан, тъй като не е част от съдебната практика по см. на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК- арг. от т.3 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Само за прецизност на настоящето изложение следва да се посочи, че доколкото преценката относно значимостта на процесуалното задължение на страната, въведено изрично с чл.261,т.4 ГПК е направено от законодателя, който не го е изключил от приложното поле на чл.262, ал. 2, т.2 ГПК, то не е налице законово основание за различното му възприемане от настоящия съдебен състав, каквито доводи навежда частният жалбоподател.
Водим от изложените съображения и на осн. чл.278, ал.1 ГПК, настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на постановеното от Старозагорския окръжен съд определение № 347 от 04.05.2010 год., по ч.т.д.№ 184/2010 год..
ОПРЕДЕЛНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: