1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 687
София, 16.12. 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 4715/ 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 444/30.10.2014 г. по гр.д.№ 1632/2011 г. по описа на Силистренски окръжен съд е постановено делбата на съсобствените за страните Н. В. А., Е. П. Ж. и И. Б. К. недвижими имоти, находящи се в [населено място], да се извърши чрез изнасянето им на публична продан, при квоти ? ид.ч. за Н. А. и по ? ид.ч. за другите двама съделители. Със същото решение по предявени искания по сметките на Н. В. А. са присъдени сумите 274, 89 лв. и 299, 88 лв. като припадаща й се част от ползите, получени от отдаване на имотите под наем, а искът й за обезщетение за лишаването от ползване на имота е отхвърлен.
Ищцата Н. В. А. е подала касационна жалба срещу решението на въззивния съд в двете му части, като относно начина на извършване на делбата счита, че имотите следва да се обособят в два дяла и да се разпределят между страните, а относно исканията по сметките поддържа, предвид обстоятелството, че те са предявени като частични, че съдът е приложил неправилна методика за изчисление на дължимия им размер.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК доводите се отнасят само до начина на извършване на делбата, като се поддържа, че в тази част решението противоречи на практиката на ВКС- конкретно на р.№ 451/ 18.02.1966г. по гр.д.№ 2533/ 66 г., І г.о., както и че е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като произнасянето от ВКС по правния въпрос, който стои по делото, има значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Касае се до въпроса за приложението на чл.69, ал.2 ЗС – правото на всеки съделител да получи реален дял от общата вещ и дали след като това право възникне то може да променя своето съдържание посредством юридическо присъединяване в собствеността на друг правен субект.
По паричните претенции освен че не се излагат основания по чл.280, ал.1 ГПК, а само касационни оплаквания по чл.281 ГПК, касационната жалба в тази част е и недопустима с оглед на цената им, която е под 5000 лв. В тази част е приложима т.1 от ТР № 1/ 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, според която въззивните решения на окръжните съдилища по искове за парични вземания с цена на иска под 1000 лева, /респ.5000 лв. по действащия ГПК/, ако искът е предявен като частичен, не подлежат на касационно обжалване, дори и цялата претенция да е над този размер.
Ответникът Е. П. Ж. оспорва касационната жалба, като счита, че не са налице основания за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Делбата се извърша по отношение на четири сгради, построени в поземлен имот с идентификатор 66425.500.3736 по кадастралната карта на [населено място] от 2008 г. Съделителите са трима, като ищцата притежава дял от ? ид.ч., а ответниците- бивши съпрузи, по ? ид.ч. Поради това, че сградите са неравностойни като отделни обекти на собственост, не е могло да се образуват три реални дяла от тях. Имало е възможност за обособяване на два дяла, но поради несъгласие на ответниците да им се възложи общ дял, съдът не е извършил разпределение по реда на чл.353 ГПК, а е избрал способът за изнасяне на имотите на публична продан.
Според тезата на ищцата възлагането в общ цял на двамата ответници е могло да стане и без тяхно съгласие, тъй като те са бивши съпрузи и при възникване на съсобствеността са притежавали в СИО общо ? ид.ч.от имота. Счита че е без значение за обособяването на общ дял липсата на съгласие, тъй като първоначално страните са имали само един дял, а обособяването на настоящите квоти е станало след прекратяване на съпружеската общност, когато към съсобствеността се е присъединил друг правен субект- бившата съпруга на първоначалния приобретател И. Б. К… Във връзка с този проблем е поставен и правният въпрос, по който се иска произнасяне от касационната инстанция.
С оглед на данните по делото и изложените от въззивния съд съображения, следва да се приеме, че формулираният от касаторката правен въпрос не обосновава допустимост на касационното обжалаване. Въпросът действително е бил определящ за изхода на спора относно участниците в делбата и техните квоти, но не е разрешен нито в противоречие с практиката на ВКС, нито при необходимост от коригирането й или да е свързан с неточно прилагане на закона или при наличие на празнота в правото, които предпоставки са относими към поддържаните от касаторката основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не е налице, тъй като то изисква да има противоречие със задължителната практика на ВКС, посочена в ТР № 1/ 2009г, на ОСГТК на ВКС, докато представеното решение р.№ 451/ 18.02.1966г. по гр.д.№ 2533/ 66 г., І г.о. е постановено по конкретен казус при действието на отменения ГПК и не представлява задължителна съдебна практика. Ако между него и обжалваното решение има противоречие, това е относимо към основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, но в случая няма и такова противоречие, тъй като в двете решения се разглеждат различни правни въпроси.
В съдебната практика няма спор, че правата на страните в делбения имот се определят към момента на постановяване на решението за допускане на делбата и на тази база се извършва и самата делба по някой от предвидените в закона способи. Не е било спорно също така в съответствие с диспозитивното начало в процеса, че ако съсобствениците не са съгласни, не може да им се възложи общ дял, освен ако делбата не се извършва по колена, като съгласието трябва да се даде изрично, а не да се предполага. Независимо че съдът изследва кога е възникнала съсобствеността и на какво основание, той съобразява и фактите и обстоятелствата, които са настъпили след този момент и ако те се отнасят до размера на дяловете или включването на други лица в съсобствеността, ги отчита, както е станало в случая, след като първоначалните съсобственици- дядо и баба на ищцата, са прехвърлили своята ? ид.ч. на другия си внук И. Б. К. по време на брака му с Е. П. Ж., като след прекратяване на брака придобитата бездяловата съпружеска имуществена общност е превърната в обикновена съсобственост, поради което при делбата всеки от бившите съпрузи има по ? ид.ч. от общата ? ид.ч. от делбените имоти, или по ? ид.ч., както е посочено в решението по допускане на делбата.
По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 444/30.10.2014 г. по гр.д.№ 1632/2011 г. по описа на Силистренски окръжен съд в частта относно начина на извършване на делбата чрез публична продан.
В тази част определението не подлежи на обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Н. В. А. срещу горното решение в частта по сметките.
В тази част определението може да се обжалва с частна жалба в седмодневен срок пред друг тричленен състав на ВКС.
Председател: Членове: