О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 687
София, 17.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети септември , две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1279/2018 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Поделение за пътнически превози – Пловдив към „БДЖ-Пътнически превози” ЕООД срещу решение №496 от 19.12.2017г по в.гр.дело № 795/2017г. на Пазарджишки окръжен съд , с което е потвърдено решение №800 от 26.09.2017г по гр.д.1308/2017г на Пазарджишки районен съд , постановено по трудов спор. На формално основание по иска на Х. Д. Х. ,като незаконно и на основание чл.344 ал.1 т.1 КТ е било отменено наложеното дисциплинарно наказание „уволнение”,извършено със заповед №52/23.01.2017г на ръководител „Териториален център за пътнически превози” [населено място]- поделение със седалище и адрес на управление [населено място] ,към „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД ,със статут на работодател.Ищецът е възстановен на длъжността, заемана преди уволнението – „кондуктор” в Превозна служба [населено място]. В този град е била местоработата му и въззивният съд решаващо е приел ,че работодателят не е преодолял забраната на чл. 333 ,ал.1 т.4 КТ.Ищецът е ползвал отпуск по болест,поради което работодателят е поискал и получил разрешение,но от инспекцията в [населено място] – писмо от 20.01.2017г на Директора на Дирекция „ Инспекция по труда” – Пловдив. Тази инспекция е по седалището на работодателя , но е местно некомпетентна,предвид местоработата на ищеца. Местоизпълнението на трудовите задължения са в „Превозна служба“ [населено място],обл.Пазарджик и работодателят е следвало да поиска и да вземе предварително разрешение от „Инспекция по труда“ в [населено място].Въззивният съд е изтъкнал ,че закрилата по чл. 333 ал.1 КТ има обективен характер и изключение се допуска само когато работникът умишлено е въвел работодателя в заблуждение, че не страда от заболяване за което се предвижда закрила.Във всички други случаи, включително в процесния , причините за нарушаване на закрилата нямат правно значение.Липсата на разрешение от компетентната инспекция по труда води до нарушаване на предварителната закрила и е основание за отмяна на уволнението без да се разглежда спорът по същество.
В изложение към жалбата като основание за допускане на касационно обжалване се сочи обстоятелство по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК,по въпрос следва ли дадено от местно некомпетентна инспекция по труда разрешение за уволнение,да бъде приравнено на липса на разрешение , ако самата „Инспекция по труда” е дала грешни указания на работодателя коя нейна териториална дирекция е местно компетентна.Касаторът изтъква,че към искането си е приложил всички документи за да прецени органа своята местна компетентност, че същата е била преценена правилно от този орган , респ. че е явно несправедливо да се приравнява случай ,когато работодателят погазва КТ и изобщо не иска разрешение, или когато заради отказ на една инспекция разрешение се иска от друга ,с настоящия случай ,когато работодателят е положил усилия да спази процедурата, но заради грешни насоки на самия орган получава разрешение от местно некомпетентна дирекция.
Изтъква се чл. 280 ал.2 ГПК – очевидна неправилност на решението, поради това ,че доводът на ищеца за разрешение от местно некомпетентна инспекция по труда, решаващо обсъден от въззивния съд , не е въведен в исковата молба и е бил преклудиран ,тъй като не е наведен и в скока за становище по доклада , респ. в първото по делото заседание.
Ответникът по жалбата е заявил отговор,чрез пълномощника си адв Й. А. .Не е налице „очевидна неправилност” , тъй като още в исковата молба е оспорено предварителното разрешение на инспекцията по труда,като необходима положителна предпоставка за преодоляване на закрилата по чл. 333,ал.1КТ. Работодателят се е позовавал на нищожно разрешение и въззивният съд , след като констатира нищожността , е бил длъжен да приложи последиците. По решаващия правен въпрос, обусловил изхода на спора , разрешението на въззивния съд е в съответствие с практиката на ВКС не само предвид изтъкнатото от Пазарджишки РС решение № 84/2014 по гр.д № 749/2012г ІV. г.о , но и редица други решения по същия въпрос : реш. №140/2017г по гр.д № 4603/2016г ІV г.о , реш. № 454/2017г по гр.д |№5145/2016г ІІІ г.о на ВКС Прентендира разноски.
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Решението не страда от очевидна неправилност, тъй като въззивният съд, за да обсъди решаващо въпроса за компетентността на инспекцията по труда в [населено място] , дала разрешение за процесното уволнение, се е съобразил указанията в т.1 от ТР №1/09.12.2013г по т.д № 1/2013г ОСГТК относно задължението си като решаващ съд да осигури точното прилагане на закона в хипотезата, когато следва да намери приложение установена в публичен интерес материалноправна норма . Освен това е съобразено, че още в исковата молба ищецът е оспорил вземането на предварително разрешение от „Инспекция по труда”, когато е ползвал отпуск по болест.Разрешението е предмет на съдебната проверка , като в тежест на работодателя е да установи снабдяването с надлежно разрешение за уволнение,при закрила по чл. 333,ал.1 КТ. След представянето му по делото от работодателя, поддържаното оспорване поради неговото издаване от местно некомпетентна инспекция по труда,а не от тази по месторабота ,при безспорно изяснените в тази връзка факти не е ново възражение .
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК като обосновка на поставения правен въпрос се сочат доводи за възприемане на диференциран подход спрямо последиците от накърняване на закрилата при уволнение, като се отчита поведението на работодателя , довело до накърняване закрилата, в частност тази по чл. 333,ал.1 т.4 КТ ,като не се приравняват по правни последици. Следва да се изтъкне ,че точното прилагане на закона изключва подобен подход,тъй като закрилата има обективен характер и последиците от нейното нарушаване изрично са предвидени в КТ. Въззивният съд е дал съответен отговор на тези доводи. Наред с това във въпроса се изтъкват обстоятелства които не кореспондират с възприетите по делото. Не може да се приеме ,че работодателят е бил подведен от грешни насоки на „Инспекция по труда” като орган, относно териториалната компетентност на нейните дирекции. Общо указание,че местно компетентни да дават разрешения при уволнение са съответните териториални инспекции по седалището на работодателя кореспондира и отразява общото правило на чл.66, ал.3 КТ, според която норма за място на работа се смята седалището на предприятието ,но доколкото „друго не е уговорено или не следва от характера на работата”.Именно работодателят следва да знае, съответно да съобрази последното когато иска предварително разрешение за уволнение, доколкото целените от него правни последици могат да настъпят само при надлежно разрешение , дадено от местно компетентната инспекция по труда,т.е съответната дирекция по месторабота на лицето. Въззивният съд е съобразил установената практика на ВКС по въпроса,предвид решение № 84/2014 по гр.д № 749/2012г ІV.г.о. постановено по реда на чл. 290 ГПК. Поддържа се основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК , което не е налице .
На ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски ,установени в размер на 510 лв
Предвид гореизложеното ВКС , състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №496 от 19.12.2017г по в.гр.дело № 795/2017г. на Пазарджишки окръжен съд.
Осъжда Поделение за пътнически превози – Пловдив към „БДЖ-Пътнически превози” ЕООД да заплати на Х. Д. Х. от [населено място] , [улица],сумата 510лв. разноски в настоящето производство .
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .