О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 687
С., 02,10,2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав
Председател: НИКОЛА ХИТРОВ
Членове: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от председателя Никола Хитров
ч.т.д.№ 2109/2014 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение № 994 от 29.04.2014 г. по ч.гр.д.№ 1495/2014 г. на Софийски апелативен съд, с което се потвърждава протоколно определение от 11.02.2014 г. по т.д.№ 508/2013 г. на Софийски градски съд. С последното се спира производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.7 ГПК във вр. с чл.64, ал.2 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели /ЗПРПМ/.
Оплакванията на жалбоподателя са за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като се претендира отмяната му.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в процеса срещу акт, подлежащ на обжалване и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, приложима с оглед препращането по чл.274, ал.3 ГПК, касационното производство е допустимо при наличието на едно от изброените в чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК основания. В изложението по чл.280, ал.1 ГПК, като материалноправен въпрос, от значение за изхода на делото, се поставя въпросът за приложението на чл.64, ал.2 ЗПРПМ. Жалбоподателят твърди, че при позоваване на чл.64, ал.2 ЗПРПМ, съдилищата решават различно въпроса със спирането на исковото производство. Това твърдение, обаче, не е подкрепено с приложена към изложението по чл.280, ал.1 ГПК конкретна противоречива практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Приложеното копие от семинар „Актуални проблеми” във връзка с нарушения при патентите, публикуван в списание „Правна мисъл” № 2/2006 г., не представлява основание за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Жалбоподателят счита още, че произнасянето по така поставения материалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Тази хипотеза е налице, когато законовият текст е неясен или непълен и се налага допълнително тълкуване. В конкретния случай разпоредбата на чл.64, ал.2 ЗПРПМ е ясна и недвусмислена, поради което не се разкрива приложното поле на чл.230, ал.1, т.3 ГПК.
За яснота следва да се поясни, че позоваването на жалбоподателя на чл.105 от т.нар.”Европейска конвенция” е непълно – не е уточнено коя точно конвенция се визира. Ако се има предвид Конвенцията за издаване на европейски патенти /Европейка патентна конвенция/, то чл.105 от нея няма пряка връзка с чл.64, ал.2 ЗПРПМ. Поради това настоящият съдебен състав не може да вземе предвид това позоваване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 994 от 29.04.2014 г. по ч.гр.д.№ 1495/2014 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.