3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 687
С., 23,10,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 1 октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 1091 /2011 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. -2006 АД-П. против решение № 1063/27.06.2011 г. по т.д. № 3398/2009 г. на САС, с което се потвърждава решение от 8.09.2009 г. по т.д. № 98/2004 г. на СГС, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу Н. иск по чл.87,ал.3 ЗСДВ-отм., че ищецът не дължи установените с акт № 36/9.12.3003 г. частни държавни вземания в размер на 67 232.45 щ.д. и 794 791.94 лв., като са присъдени разноски.
Подадена е и частна жалба от Н. против въззивното решение в частта, с която е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 000 лв., тъй като било под минималния размер, и се претендира такова в размер на 17 829.22 лв.
Ответникът по касационната жалба Н. е подал отговор, че не е обосновано нито едно от основанията по чл.280,ал.1 ГПК, както и че същата е неоснователна, като претендира за разноски в размер под минималния.
І. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че същественият процесуалноправен въпрос е относно правилното преценяване на събраните по делото доказателства-справки на банковите институции, договорът за уреждане на задълженията към държавата и др.
Няма позоваване на описаното, като приложение, Р 357/23.04.2007 по т.д. 51/2007 на ІІ т.о., което не е приложено. Същественото е, че по него основният спорен въпрос е за началния момент на общата 5 г. погасителна давност, а такъв въпрос не се поставя от касатора.
ВКС-І т.о., за да се произнесе по касационната жалба, взе предвид следното:
Съгласно мотивите на Р № 4/16.06.2009 г. по конст.д. № 4/2009 г. на Конституционния съд, решаването на всеки правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, а не само съществен, е основание за достъп до касационно обжалване при наличие на някои от критериите за неговото допускане.
На преценка подлежат правните изводи на съда, а не установите от съда факти и обстоятелства. Възприемането на фактическата обстановка от решаващия съд, както и тълкуването на закона, не представляват основания за допускане на касационно обжалване, а са относими към евентуалната неправилност на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. Липсата или наличието на фактическия състав за отговорността на касатора, е въпрос по основателността на иска, съобразно фактическите обстоятелства установени по делото, т.е. фактически въпрос, който се преценява от съда според всички факти по делото. В случая, конкретната преценка на въззивният съд за липсата или наличието на такива данни, би подлежала на проверка за правилност на решението по реда на чл.281,т.3 ГПК, но не може да обоснове приложно поле по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
Постановяването на всеки съдебен акт по същество на даден гражданскоправен или търговски спор императивно се предпоставя от съвкупната преценка на всички доказателства и доводи на страните, която решаващия съд е длъжен да прави по вътрешно убеждение, както и правилното разпределение на доказателствената тежест. Но е недопустимо отъждествяването на евентуално нарушение на това съдопроизводствено правило, което би представлявало едно от основанията по чл.281,т.3 ГПК за касиране на неправилно въззивно решение, с предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, обуславящи приложно поле на касационно обжалване.
Следва да се прави разграничение между: 1.Основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, чието съдържание е посочено в ТР 1/2009 г. ОСГТК, и са предмет на производството по чл.288 ГПК, но такива доводи не се правят, и 2.Основанията за касационно обжалване по реда на чл.281,т.3 ГПК, чието съдържание включва доводи за неправилност на решението, каквито доводи се твърдят от касатора, но те са ирелевантни в производството по чл.288 ГПК. Основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК са предмет на производството по чл.290 и сл. ГПК-виж чл.293,ал.2 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество със законните последици по чл.78,ал.8 ГПК.
ІІ. Частната жалба е по реда на чл.70 ГПК-отм. и е основателна за 16 829.22 лв., тъй като при дължимо юрисконсултско възнаграждение в минимален размер на 17 829.22 лв. са присъдени само 1 000 лв. за въззивното производство.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 1063/27.06.2011 г. по т.д. № 3398/2009 г. на Софийски АС.
Осъжда П. 2006 АД-П. да заплати на Н.-С. сумата 17 829.22 лв. адв.възнаграждение за защита от юрисконсулт по това производство.
Осъжда П. 2006 АД-П. да заплати на Н.-С. още сумата 16 829.22 лв. адвокатско възнаграждение за защита от юрисконсулт по въззивното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: