О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 687
София, 04.12. 2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№1388/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. И. Й. срещу решение №294 от 04.02.2019г., постановено по в.гр.д.№4108/2018г. на Софийски апелативен съд, ГО, 7 с-в, в частта му, с която е потвърдено решение №4288/28.06.2018г. по гр.д.№1691/2017г. на СГС, ГО, І-15 с-в, за отхвърляне на претенцията на Р. Й. против ЗАД „Д. живот и здраве” АД за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 1 000лв. до 16 000лв.
В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че в противоречие с нормата на чл.52 ЗЗД и със задължителните указания, дадени в т.11 от ППВС №4/1968г., въззивният състав е потвърдил определеното от първата инстанция обезщетение за неимуществените вреди в размер на 1 000лв, което според касатора е крайно занижено и не може за компенсира болките и страданията му. Излагат се съображения, че получените травматични увреждания, периодът на лечение и възстановяване, търпените неудобства, съобразени с конюнктурните икономически условия в страната към датата на застрахователното събитие, обуславят значително по-висок размер на обезщетението за неимуществени вреди. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната му част, осъждане на ответното дружество да заплати на касатора допълнително 15 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 13.07.2016г., както и присъждане в полза на пълномощника на касатора на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК. Без да е формулиран конкретен правен въпрос се твърди, че размерът на обезщетението е определен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т.11 от ППВС №4/1968г. и в решение №154 от 09.10.2017г. по гр.д.№374/2017г. на ВКС, І т.о. Не се сочат доводи за релевираната от касатора „очевидна неправилност” на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, различни от посочените съображения в касационната жалба за неправилност на обжалвания съдебен акт.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е представен писмен отговор на касационната жалба от ответника ЗАД „Д. живот и здраве” АД, в който се твърди, че липсват релевираните от касатора предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Същевременно се излагат доводи за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора. Претендират се разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното пред касационната инстанция решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е потвърдил решение №4288/28.06.2018г., постановено по гр.д.№1691/2017г. на СГС в обжалваната му от ищеца част, с която е отхвърлен иска на Р. И. Й. с правно основание чл.432, ал.1 КЗ против ЗАД „Д. живот и здраве” ЕАД за разликата от 1 000лв. до 20 000лв.
Въззивният състав е посочил (с оглед липсата на въззивна жалба от ответника срещу решението на СГС в осъдителната му част), че със сила на пресъдено нещо между страните е установено, че са налице предпоставките по чл.432, ал.1 КЗ за възникване и ангажиране отговорността на ответното дружество да заплати застрахователно обезщетение на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди, получени в резултат на настъпилото на 22.02.2016г. ПТП, причинено виновно от С. А. Г. – водач на застрахования при ответника лек автомобил „Москвич 412” с ДК [рег.номер на МПС] , както и че липсва съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия ишец.
Въззивният състав е постановил решението с оглед правомощията си по чл.269 ГПК, приемайки че оплакванията във въззивната жалба са само досежно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Съдът е посочил, че с въззивната жалба не са направени оплаквания относно причинените на ищеца увреждания, приети за установени от първата инстанция, поради което няма причина за ревизиране на възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка.
Позовавайки се на заключенията на вещите лица М. и Б. по извършените съдебно-медицински експертизи, апелативният съд е приел, че получените от Й. в резултат на злополуката увреждания – контузия на главата с охлузвания и рани по лицето, езика и тила, контузия на лявата част на гърдите и поясната област, са отзвучали за две седмици, като в началото на периода ищецът е търпял интензивни болки, отслабващи след втората седмица. Аналогично на първоинстанционния съд, въззивният състав е стигнал до извода, че от доказателствата по делото не може да се приеме за установено, че ищецът е получил сътресение на мозъка. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е посочил, че се съобразява и с възрастта на ищеца към датата на настъпване на инцидента – 54 години, с
липсата на негативни последиците за здравето и с благоприятната прогноза за бъдещото здравословно състояние, както и с обществено-икономическите условия в страната към момента на застрахователното събитие. За да потвърди определения от СГС размер на обезщетението за неимуществени вреди от 1 000лв., въззивният съд е отразил, че по делото не са ангажирани доказателства, че търпени болки и страдания по продължителност и интензитет са над приетите по-горе от съда, поради което присъждане на по-високо обезщетение би довело до неоснователно обогатяване за ищеца.
Настоящият състав намира, че липсват поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в т.1 от Тълк. решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В изложението по чл.284, ал.3 т.1 ГПК няма формулиран конкретен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Независимо от това, с оглед твърденията в изложението и в касационната жалба, може да се приеме, че е поставен въпросът „относно критериите за определяне по справедливост на размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД”. Този въпрос обаче не е решен от въззивния състав в отклонение на задължителната практика на ВКС, обективирана в т.11 от ППВС №4/1968г., и не може да обуслови допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В посоченото Постановление е прието, че справедливото обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от пострадалото лице, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на болките, страданията, неудобствата, емоционалните, физически и психически сътресения, които пострадалият е претърпял и които формират съдържанието на понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД. Въззивният съд е определил размера на полагащото се в полза на касатора обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 000лв. след изчерпателно обсъждане на всички релевантни за спора факти и след съобразяване с указаните в ППВС №4/1968г. общи критерии и преценка на специфичните за делото обстоятелства, имащи значение за правилното приложение на въведения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост. Не може да обоснове допускане на касация доводът в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, че въззивният съд не е отчел адекватно всички релевантни за размера на обезщетението обстоятелства, тъй като този довод съставлява оплакване за неправилност на обжалваното решение и според указанията в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, е извън обхвата на проверката в производството по чл.288 ГПК.
Въпросът: „относно критериите за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди” не е решен от въззивния състав в противоречие с представеното от касатора решение №154 от 09.10.2017г. по гр.д.№374/2017г. на ВКС, І т.о. При определяне размера на обезщетението въззивният състав е приложил същите критерий като тези, отчетени в посоченото по-горе в обжалваното въззивно решение. Следва да се има предвид, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди зависи от конкретните обстоятелства по конкретното дело, както и от конкретната преценка на решаващия състав за тежестта на получените увреждания и степента на търпените болки и страдания, поради което не може да се прави извод за наличие на противоречие с друго решение на ВКС в контекста на поставения по-горе въпрос (за разлика от спора по гр.д. №374/2017г. на ВКС, І т.о по настоящото дело не е установено мозъчно сътресение, не е имало болнично лечение, възстановителния период е значително по-кратък, лицето не е имало нужда от чужда помощ, уврежданията не са му попречили професионално, няма констатирани постравматични остатъчни промени и др.).
Не обуславя допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК твърдението на касатора, че обжалваното решение е очевидно неправилно. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване (ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017г.), не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК. Обжалвано въззивно решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Отделно следва да се има предвид, че в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не сочи съображения за твърдяната от него очевидна неправилност на решението, различни от тези, изложени в касационната жалба за неправилност на обжалвания съдебен акт.
На основание чл.78, ал.8 ГПК във вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №294 от 04.02.2019г., постановено по в.гр.д.№4108/2018г. на Софийски апелативен съд, ГО, 7 с-в, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Р. И. Й. – ЕГН [ЕГН], съд.адрес: адвокат Й. Д., [населено място],[жк][жилищен адрес] партер, да заплати на ЗАД „Д. живот и здраве” АД – ЕИК[ЕИК], от [населено място], [улица] сумата 100лв. (сто лева) – юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: