О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 688
София 01.06.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2212 по описа за 2015 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] чрез процесуален представител адв.Г. Б. срещу решение № 12 от 6.02.15г.по в.гр.дело № 320/14г.на Окръжен съд – Разград,с което е потвърдено решение № 281 от 10.10.14г.по гр.дело № 973/14г.на Районен съд – Разград.С него [фирма] е осъдено да заплати на М. И. П. сумата 7 000 лв,представляваща обезщетение за неимуществени вреди,болки и страдания от причинени телесни увреждания от вещ – входна врата на магазин „СВА” в [населено място],собственост и намираща се под надзора на дружеството,ведно със законната лихва,считано от 25.12.13г.до окончателното изпращане,както и сумата 2579 лв,представляваща причинени имуществени вреди в резултат на същото непозволено вреждане,ведно със законната лихва върху нея,считано от 25.12.13г.до окончателното заплащане.
В приложеното изложение се сочи като основание за допустимост на касационното обжалване визираното в чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Поддържа се,че въпросът как следва да се прилага чл.50 от ЗЗД, е от значение за точното прилагане на закона поради необходимостта от унифициране на съдебната практика.
В отговор по чл.287 ал.1 ГПК ответницата по касационната жалба М. П. счита,че не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,намира,че касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК- разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящата хипотеза не е такава.Поставеният от касатора въпрос не е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото поради наличието на задължителна практика на ВКС по приложението на чл.50 ЗЗД.
В решение № 309 от 4.06.14г.по гр.дело № 1354/12г.на ІV г.о.на ВКС е посочено,че отговорността по чл. 50 ЗЗД е за увреждане, последица от специфичните качества на дадена вещ/животно, без връзка с действия или бездействия на лицата, които я ползват или на лицата, под чийто надзор е тя.В този смисъл, отговорността по чл. 50 ЗЗД е безвиновна.Както е изяснено в Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС, когато при ползването на дадена вещ не са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила, и са произлезли вреди от вещта, отговорността е по чл. 50 ЗЗД.В този смисъл, отговорността е налице и в случаите, когато не е известна причината за повредата на вещта, от която са произлезли вредите. Следователно за причинени от вещ вреди се носи отговорност и тогава, когато не е съществувала техническа възможност за пълното й обезопасяване.Отговорността по чл. 50 ЗЗД се свързва със задължението да се упражнява надзор върху вещта, което се изразява в нейното наблюдение и полагане на грижа, с оглед на управлението и употребата й. По начало, собственикът, в това си качество, упражнява надзор върху притежаваните от него вещи, поради което е ангажирана и отговорността му за причинените от тях вреди. Възможно е вещта, при причиняване на деликта, да е била под надзора на друго лице – упражняван непосредствено или чрез трети правен субект, в който случай, както изрично е предвидено в чл. 50 ЗЗД, то, заедно със собственика, отговаря солидарно към пострадалия. Само ако лицето, упражняващо надзор, е единствено виновно за увреждането, тогава собственикът не носи отговорност по чл. 50 ЗЗД; деликвентът отговаря не по чл. 50 ЗЗД, а по чл. 45, ал. 1 ЗЗД. В т. 13 от ПП № 17-1963 г. на ВС на РБ е изяснено, че е възможно вредите да настъпят в резултат едновременно на вещта, така и от виновното поведение на дадено лице. Следователно възможно е отговорността да се дължи на две основания – чл. 50 и чл. 45, ал. 1 ЗЗД и тя е солидарна.
В този смисъл са и други постановени по реда на чл.290 ГПК решения – решение № 307 от 12.05.10г.по гр.дело № 1140/09г.на ІІІ г.о.на ВКС и решение № 77 от 19.07.13г.по гр.дело № 968/12г.на ІІІ г.о.на ВКС.
По изложените съображения настоящият състав приема,че не са налице основанията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 12 от 6.02.15г.,постановено по гр.дело № 320/14г.на Окръжен съд – Разград.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.