3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 688
С., 01.09.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 31.05.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 279 /2011 година
Производството е по чл.274,ал.2, изр.2 , във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на [фирма], гр.С. против определението на Бургаския апелативен съд № 200 от 08.12.2010 год., постановено по ч.гр.д.№ 261/2010 год., в частта му, с която е оставена без разглеждане частната жалба на настоящия частен жалбоподател против определение № 1282 от 16.08.2010 год., по ч. гр. д.№ 1395/2010 год. на Бургаския окръжен съд и е прекратено производството по делото в тази му част.
С частната жалба е въведено оплакване за недопустимост и алтернативно за неправилност на обжалваното определение, като изложените съображения са за необоснованост, допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила- чл.402 ГПК и чл.517 ГПК и на материалния закон- чл.135 ЗЗД и чл.113 ТЗ.
Ответната по частната жалба страна ОАД”БАНКА С. П.” , чрез процесуалния си представител адв. К.Ч. е възразила по редовността и, а алтернативно и по основателността на въведените оплаквания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна във въззивното производство страна, имаща правен интерес от предприетото обжалване в изрично посочената в частната жалба прекратителна част на съдебния акт на Бургаския апелативен съд, поради което и предвид, обжалваемостта на съдебния акт по критерия на чл.274, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 ГПК пред ВКС в тази му част, тя е процесуално допустима.
Обстоятелството, че предмет на предприетото обжалване е определение, което в неговата прекратителна част е постановено за първи път от въззивния съд, обосновава правен извод, че разглеждането му по същество от касационната инстанция не е обвързано от наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което за настоящата инстанция отсъства задължение да ги преценява, независимо от въвеждането им от страната- жалбоподател.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
За да постанови обжалваното определение, в частта му, предмет на настоящата частна жалба, въззивният съд е приел, че като трето за исковото производство по чл.135 ЗЗД лице, частният жалбоподател [фирма] не притежава необходимата процесуална легитимация и в свързаното с него обезпечително производство, поради което не разполага с право да обжалва постановения в същото съдебен акт по допускане на обезпечението по реда на чл.396, ал.1 ГПК.
Определението е правилно е следва да бъде потвърдено.
Процесуално законосъобразно е разбирането на въззивния съд, че в качеството си на трето за обезпечителното производство лице, настоящият частен жалбодател [фирма] не разполага с потестативно процесуално правомощие на частна жалба срещу съдебния акт, постановен по реда на чл.389 ГПК.
С императивната норма на чл.396, ал.1 ГПК законодателят изчерпателно е определил лицата, разполагащи с право да обжалват определението на съда по обезпечение на иска, в кръга на които чуждото на това производство лице, дори и да е „заинтересована страна” не се включва.
Както в последователната практика на ВКС, така и в правната доктрина никога не е съществувало колебание по въпроса, че само участващите в гражданското производство, част от което е и обезпечителното, страни по см. на чл.26, ал.1 ГПК могат да предприемат процесуални действия и валидно да сезират съда с процесуални искания.
Следователно третите на това производство лица, каквото качество има частният жалбоподател, като чужди на възникналото процесуално правоотношение не могат надлежно да упражнят в същото право на защита на считани за накърнени техни субективни права.
Що се касае до приложението на чл.402, ал.1 ГПК, то освен, че с оглед очертания с частната жалба предмет на спора, въведените в тази вр. доводи на частния жалбоподател се явяват неотносими, както е посочено и в изчерпателния отговор на ответната на частната жалба страна ОАД ”БАНКА С. П.”, настоящият съдебен състав счита, че няма и основание да се отклони от вече възприетото в определение № 126/ 10. 03. 2009 год., по ч. т. д.№ 56/ 2009 год. на първо търговско отделение на ВКС, тълкуване на закона, различено от поддържаното от частния жалбоподател.
Мотивиран от изложените съображения настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на ос. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖАДВА определение на Бургаския апелативен съд № 200 от 08.12.2010 год., по ч.гр.д.№ 261/2010 год., в частта му, с която е оставена без разглеждане частна жалба вх.№ 7757/07.10.2010 год. на [фирма], гр. С. срещу определение № 1282/16.08.2010 год., по ч.гр.д.№ 1395/2010 год. на БОС и е прекратено производството по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: