определение №688 от 11.10.2010 по ч.пр. дело №609/609 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 688

С., 11.10.2010 година

Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести октомври две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 609/ 2010 год.

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] -[населено място] срещу Определение от 29.ІV.2010 г. по ч.гр.д. № 3904/ 2010 г. на СГС, с което е потвърдено Определение №17 от 18.І.2010 г. по гр.д. № 10 365/ 2009 г. на СРС, 83 с., с което е обезсилена издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Т. Д. К. – от[населено място] и производството е прекратено. Жалбоподателят излага, че определението е неправилно, тъй като е искал съдът да удължи срока за представяне на доказателства за настоящ и постоянен адрес на длъжника, която молба съдът не е уважил, за което не е го е уведомил. Жалбоподателят сочи, че срокът за представяне на доказателства за адреса на длъжника, не е преклузивен срок и иска определението като неправилно да се отмени и да се постанови друго, с което да се дадат указания на въззивния съд да отмени първоинстанционното определение. В Изложение на касационните основания жалбоподателят сочи, че въпросът следва ли страната да бъде уведомена за удължения от съда срок за представяне на доказателства, се решава противоречиво от съдилищата – Определение от 27.V.2009 г. по д.№… на СГС.
Ответницата по частната жалба Т. Д. К. – от[населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по съществото на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което е обезсилена издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
Въззивният съд е потвърдил определението, с което е обезсилена издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и е прекратено производството по делото, по съображения, че заявителят не е направил необходимото в указания му срок да представи адрес на длъжника, за да бъде връчена издадената заповед за изпълнение, с което е препятствал възможността да бъде поставено началото на срока за подаване на възражение.
Жалбоподателят сочи, че релевантният за делото процесуалноправен въпрос, разрешен от съда, е този за съобщаването на страната на разпорежданията на съда, с които се уважава или не продължаването на срока по чл. 63 ал. 1 ГПК, за който въпрос поддържа, че се решава противоречиво от съдилищата. С оглед данните по делото следва да се приеме, че изложеният от жалбоподателя въпрос, не е релевантният за делото процесуалноправен въпрос, който въпрос е: за редовността на заявлението по чл. 410 ал. 2 ГПК и в частност отговаря ли същото на изискването по чл. 127 ал. 1 т. 2 ГПК – да съдържа адреса на ответника (на длъжника). При констатирана непълнота на заявлението относно адреса на длъжника, съдът дава срок на заявителя за отстраняването й, съгласно чл. 410, ал. 2 ГПК, във връзка с чл. 127, ал. 1 ГПК, в какъвто смисъл е съдебна практика на ВКС, съобразена от първоинстанционния съд с дадените указания и възможност на заявителя да представи доказателства за адреса на длъжника, за да се връчи заповедта за изпълнение. Въпросът дали съдът е уважил или не искането на заявителя за удължаване на срока за изпълнение на тези указания, няма отношение към разрешения релевантен за делото процесуалноправен въпрос, изложен по – горе, поради което е неотносимо представеното определение на въззивен съд по този въпрос.
С оглед изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение от 29.ІV.2010 г. по ч.гр.д. № 3904/ 2010 г. на СГС, ІV ”А” с.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top