О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 688
София, 18.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 24.09.2013година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1047/2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], гр.София против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1332/20.07.2012 год., по в.гр.д.№ 8677/2009 год., с което след частична отмяна на първоинстанционното решение на Софийски градски съд от 16.02.2011 год., по гр.д.№ 8677/2009 год. е осъден касатора, в качеството му на ответник, да заплати на осн. чл.92, ал.1 ЗЗД и на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД на Росица Ц. В. и на М. П. М. допълнително сумата 6 247.21 лв., ведно със законната лихва, начислявана само върху главница от 5 195.73 лева, считано от 18.09.2009 год. до окончателното и изплащане, като в останалата част е потвърдено горепосоченото осъдително решение на първоинстанционния съд за присъждане на ищците неустойка за забава за периода 23.10.2008 год. – 01.06.2009 год. в размер на 32 852.58 лева, заедно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на исковата молба до окончателното и изплащане.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон- касационно основание по чл.281, т.3 ГПК.
Основно касаторът възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че е налице виновна длъжникова забава, за която следва да бъде ангажирана договорната му отговорност за обезвреда, съобразно уговорената неустоечна клауза, а размерът на същата – изчислен върху цената на договора с включен ДДС, а не само върху данъчната основа.
В депозирано изложение на основанията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Твърдението на касатора е, че с обжалваното въззивно решение са разрешени следните въпроси на материалното право, от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото:
1. „Отговорен ли е длъжникът за чуждо поведение на лице, на което е възложил извършването на част от престацията, при положение, че такова трето лице се явява изключителен /единствен/ доставчик на тази част от престацията и ако да- на какво основание?”;
2. По изпълнението на договора от страна на длъжника, явява ли се бездействието на третото лице-изключителен /единствен/ доставчик / по закон или фактически/ на тази част от престацията, основание за прилагане на института на непреодолимата сила?”;
3. „Допустимо ли е договорното ограничаване на приложното поле на института на непреодолимата сила и ако да-следва ли това ограничение да е изрично посочено от страните?”;
Ответниците по касационната жалба са възразили по допускане на касационното обжалване и алтернативно по основателността на въведените касационни основания в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, съдебен акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване поради следното:
За да постанови обжалваното решение по предявените в обективно кумулативно и субективно активно съединяване искове по чл.92, ал.1 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД въззивният съд е приел за доказано, че страните са били валидно обвързани от сключен помежду им на 23. 08. 2007 год. предварителен договор за покупко- продажба на право на строеж и извършване на строителство на недвижим имот, индивидуализиран като „Редова къща” № 11-R-1 и паркомясто”, находящ се в комплекс „ Р. ПАКРК С.” , ведно със съответните ид.ч. от конкретния поземлен имот, по който ответното търговско дружество не е изпълнило точно основаното си задължение – да предаде процесния изграден обект на купувачите -съпрузи в предвидения в т.11 от Специфичните условия към договора срок – 23. 10. 2008 год..
Като неоснователни решаващият съд е преценил въведените от ответника възражения за недължимост на претендираната неустойка, поради отсъствие на длъжниково неизпълнение и поради наличие на непреодолима сила, обусловила неизпълнението, аргументирани – първото с съображения, че с установяване годността на обекта с акт обр.15 задължението за неговото извършване е осъществено, а второто – с твърдение за проявено бездействие от монополиста – [фирма], да извърши електрозахранване на обекта.
Тълкувайки отразената в договора и неразделните от него Специфични условия воля на съконтрахентите въззивният съд е счел, че строителството се счита за изпълнено спрямо купувачите, когато инвеститорът – продавач е осигурил въвеждане на обекта в експлоатация, т.е. когато същият е годен за ползване, а не с установяване годността на самия строеж, чрез съставянето на акт, обр. 15, поради което е изградил правен извод, че правноважима за ангажиране договорната отговорност на ответното търговско дружество по реда на чл.92, ал.1 ЗЗД и продължителността на длъжниковата забава е именно датата на съставяне на акт обр.16, която е 01.06.2009 год..
Според съжденията на въззивния съд в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, закъснялото включване на комплекса, респ. на изграждания обект на ищците, в електроразпределителната мрежа на [фирма], няма правната характеристика на „форсмажорно обстоятелство„ /непреодолима сила/, освобождаваща длъжника от отговорност, тъй като то е било предвидимо и в този см. неточното във времево отношение длъжниково неизпълнение има за източник поведението на ответника. Като допълнителен аргумент за отсъствие на основание за отпадане договорната отговорност на последния, поради наличие на непреодолима сила съставът на Софийски апелативен съд е посочил определеното от самите съконтрахенти съдържание на това понятие и изключване от обсега на същото договорното неизпълнение на трети лица.
Конкретният размер на дължимата на ищците неустойка решаващият съд е съобразил с уговорената в неустоечната клауза на чл.8.1 от договора и посочената в т.1.4 от Специфичните условия база на същата, като е взел предвид заключението на изслушаната съдебно- счетоводна експертиза и направеното от ответника възражение за прихващане, счетено за основателно и основано на забавеното от ищците плащане на последната вноска от уговорената покупна цена .
Изложени са съображения, че неустойката, поради обезщетителния си характер, няма правната характеристика на възнаграждение, поради което върху самата нея не се дължи ДДС, но доколкото в цената на договореното възнаграждение, следващо се на ответното търговско дружество дължимият платим от купувача ДДС се включва, то основата, на която неустойката по чл.8.1 от договора трябва да бъде изчислена според постигнатото взаимно съгласие на съконтрахентите е тази върху цената по договора, но с вкл. ДДС.
Следователно решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че по отношение на първия и третия от поставените въпроси на материалното право не е осъществена общата предпоставка за допускане на касационното обжалване. Освен, че въпросът дали длъжникът по процесния договор е отговорен и за чуждо виновно поведение, всъщност се поглъща от втория правен въпрос, който го доразвива, то така поставен същият в нито един момент в хода на производството по делото не е бил обсъждан от въззивния съд, защото не се включва в предмета на спора.
Що се касае до въпроса, който всъщност се свежда до наличие на законова възможност за договорно ограничаване приложното поле на института на непреодолимата сила, то той няма обуславящо значение за крайния изход на делото.
Основателността на въведеното в тази вр. възражение на ответника е отречена не само поради приетото от съконтрахентите в договорната клауза на т.9.4, че договорното неизпълнение на трети лица не се квалифицира като непреодолима сила, но и по съображения, че бездействието на чуждото на облигационната връзка между страните – АД не е изначално непредвидимо и извънредно по своя характер.
Останалият формулиран материалноправен въпрос е релевантен за изхода на делото по см. на чл.280, ал.1 ГПК, поради което следва да се приеме, че по отношение на него е осъществена общата главна предпоставка за достъп до касация, но е недоказано визираното селективно основание.
Съгласно задължителните постановки в т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС критерият за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е налице тогава, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е предпоставено било от непълнота или неяснота на конкретна законова разпоредба, било от необходимост да бъде изоставена създадената до момента неправилна практика по приложението на закона или – правилна, но формирана при други обществено икономически отношения и ниво на развитие на правната мисъл, тази съдебна практика се налага да бъде осъвременена. В случая, освен, че подобни аргументи въобще не са въведени от касатора, който е мотивирал основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК с анализ на правилността на съжденията на въззивния съд по отношение на поставените правни въпроси в контекста на изразени в доктрината становища и с възпроизвеждане на законовия му текст, то обстоятелството, че нормата на чл.306, ал.2 ТЗ, дефинираща понятието „непреодолима сила”, е ясна и не се нуждае от корективно тълкуване, а по приложението и е налице трайно установена съдебна практика, която няма необходимост да бъде изоставена, за да бъде възприета различна, изключва да е налице сочената допълнителна процесуална предпоставка.
Според тази последователна и трайно непротиворечива практика, с която въззивният съд изцяло се е съобразил, за да се окачестви едно събитие като непреодолима сила е необходимо не само същото да е настъпило и да има извънреден характер, но и да няма за източник поведението на длъжника.
Следователно, за да отпадне договорната отговорност за обезвреда, поради наличие на непреодолима сила, трябва както събитието, обусловило настъпилите за кредитора вреди да е непредвидимо, поради извънредния си характер и обективно неотстранимо, така и да са непредвидими причинната връзка и самите вреди.
Затова, дори и да е налице твърдяното от страната бездействие на трето на разглежданата облигационна връзка лице – [фирма], то същото няма такъв извънреден характер за забавата на длъжника, настъпващ без човешка намеса.
Независимо, че АД притежава монополно право за присъединяване към електроразпределителната мрежа, поведението му е могло не само да бъде предвидено още при сключване на процесния договор от ответното търговско дружество – задължено да положи грижата на добър търговец, но доколкото между последното и [фирма] е бил сключен и конкретен договор – да бъде направлявано, съобразно предвидените от закона способи.
Ответната по касационната жалба страна е претендирала деловодни разноски за производството по чл.288 ГПК, но не доказала извършването им. В депозирания по реда на чл.287, ал.1 ГПК отговор на касационната жалба некоректно е отразено от пълномощника на ответниците – адв. Ан.Т. – САК , че като приложение към същия е представен договор за правна защита и съдействие. Видно от извършената номерация на страниците при комплектоване на делото такъв документ не е представян, поради което и искането, основано на чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1332/20.07.2012 год., по в.гр.д.№ 8677/2009 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: