О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 688
София, 21.10.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 14.10. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева Мариана Костова
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 348/2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.2ГПК по повод подадена касационна жалба от „Е.” ЕООД гр.Видин , чрез адвокат В. Б., с вх.№1647/17.02.2010 год. на Софийския апелативен съд, срещу решение №8 от 11.01.2010 год. по гр.д.№2391/2009 год. на Софийския апелативен съд ГК, 3 състав, с което след отмяна на първоинстанционното решение, предявените от касатора против Община Видин при условие на обективно съединяване искове с правно основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД, както и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на допълнително възнаграждение по пет сключени между страните договори за извършена от касатора -ищец дейност по поддръжка на общински озеленени площи в общ размер от 27 542 лв., представляващо корекцията му с официалния годишен индекс на инфлацията. С обжалваното въззивно решение Софийският апелативен съд е приел, че касаторът-ищец не е ангажирал доказателства за отчитане изпълнението на договорите, съобразно съдържащите се в тях уговорки- а именно чрез двустранно подписани месечни протоколи и фактури за всеки месец от исковия период, както и годишни протоколи.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Навежда довода, че са налице предпоставките за уважаване на иска за дължимото възнаграждение по сключените договори за изработка, както и че на основание чл.20а ЗЗД те имат силата на закон, за тези които са ги сключили. Като основание за достъп до касация сочи това по чл.280,ал.1,т.2 ГПК- а именно постановяване на въззивното решение в противоречие с константната съдебна практика.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна активно легитимирана за това срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр.с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът не взема становище по касационната жалба.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допусне до касационен контрол.
Касаторът не е формулирал общото основание за достъп до касация, а именно да посочи материалниправните и процесуалноправните въпроси от значение за изхода на конкретното дело. От твърденията му, че процесното решение е взето в противоречие с константната съдебна практика, може да се изведе само подържаното допълнително основание за достъп до касация, евентуално това по чл.280, ал.1,т.2 ГПК, но не и значимите за изхода на делото конкретни правни въпроси, които дефинират основното, водещо основание за достъп до касация. То се съдържа в предмета на делото, индивидуализиран от ищеца чрез основанието и петитума на иска. Твърденията, че при наличие на общите предпоставки за уважаване на иска за реално изпълнение, съдът е бил длъжен да уважи предявените искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД, не съдържат нито значимите правни въпроси за изхода на делото, нито тези, по които се е произнесъл решаващия съд.
Не посочването на общото основание за достъп до касация само по себе си е достатъчно условие за недопускане на касационно обжалване. В случая не е налице и допълнителното такова по чл.288, ал.1, т.2 ГПК, защото само решение №1243от 07.07.1997 год. по гр.д.№1288/96 год. на ВКС, V Г.О. съдържа съдебна практика по смисъла на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ,т.2 ГПК. Останалите съдебни решения не са окончателни, а решенията на арбитражните съдилища не представляват съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1,т.2 ГПК, защото са постановени при осъществяване на договорната правораздавателна компетентност за разлика от държавното правосъдие, осъществявано от съдилищата.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №8 от 11.01.2010 год. по гр.д.№2391/2009 год. на Софийския апелативен съд ГК, 3 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: