О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 688
София, 23.12.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдия Мариана Костова ч. т. д. № 3547 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] [населено място] срещу определение № 253/3.11.2015 г. по т.д. №3076/2015 г. на Върховния касационен съд, ІІ т.о., с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима касационната му жалба против въззивното решение на Врачански окръжен съд № 352/20.07.2015 г. по в.гр.д. №181/2015 г. по описа на същия.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Според жалбоподателя съставът на ВКС неправилно е квалифицирал делото като търговско, приемайки за критерий вида на сделката, от която произтича спорното вземане и качеството на ищеца, позовавайки се и на нормата на чл. 286, ал. 3 от ТЗ. Поради това, че делото е образувано и водено на първа и въззивна инстанция като гражданско, счита, че следва да бъде разглеждано като такова и пред касационна инстанция, защото няма за предмет право, породено от търговска сделка, или отнасящо се до търговска сделка. Твърди, че вземане му произтича от договор за обществена поръчка, който не е от категорията на абсолютните търговски сделки, тъй като е уреден в специален закон и не може да бъде квалифициран като търговска сделка, като в този случай няма значение качеството на страната – изпълнител по него. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено и касационната жалба да бъде допусната до разглеждане. Претендира присъждане на направените разноски.
Ответникът О. К. оспорва изцяло подадената частна жалба. Излага становище, че обжалвания съдебен акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. Не е направено искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да остави без разглеждане жалбата на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, Върховния касационен съд е приел, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК.
Обжалваното определение е правилно. Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК /след изменението й с ДВ, бр. 50от 2015 г./, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела и до 20 000 лв. – за търговски дела. Съставът на въззивният съд е потвърдил решение на районен съд [населено място] № 262/28.03.2013 г. по гр.д. № 2532/12 г. по описа на същия, с което е отхвърлен предявения от дружеството осъдителен иск за сумата от 19 152.77 лв., представляваща дължима част от неизплатено възнаграждение по договор за строително – монтажни работи №29/13.09.2011 г. и споразумение от 21.11.2011 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й заплащане, на основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл.266, ал. 1 ЗЗД. Делото е търговско, тъй като заявената претенция произтича от правоотношение, породено и отнасящо се до търговска сделка по чл. 286, ал. 1 ТЗ – договор за изработка /строително-монтажни работи/, сключен между [община] като възложител и търговското дружество като изпълнител, и е свързана с упражняваната от търговеца дейност. Предявения иск е под определения минимален размер за касационно обжалване 20 000 лв., касационната жалба е подадена на 21.08.2015 г., поради което за нея не се прилага стария процесуален ред за касационни жалби постъпили до 7.07.2015 г.
Д. на частния жалбоподател, че делото е образувано като гражданско, поради което въззивното решение подлежи на касационно обжалване, е неоснователен. Въведеното с чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК ограничение за обжалваемост на решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лв. се отнася до търговски дела. По отношение на понятието „търговско дело” липсва легална дефиниция в закона. Критерият за „търговско дело” е по-широк от преценката на понятието „търговска сделка” и „търговски спор” по смисъла на чл. 365, т. 1 – т. 5 ГПК. Търговско е дело, което има за предмет не само търговски спор по смисъла на чл. 365, т. 1 – т. 5 ГПК, но и спор относно вземане, произтичащо от търговска сделка по смисъла на чл. 286 ТЗ. Обстоятелството, че договорът е сключен след проведена процедура по ЗОП, съответно НВМОП / отм./ не променя характеристиката му на договор за изработка по ЗЗД. Образуването на делото като гражданско е обстоятелство ирелевантно относно определянето на делото като „търговско”.
В обобщение определението на състава на ВКС, ТК е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на касационното обжалване на частния жалбоподател не се присъждат разноски.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 253 от 3.11.2015 г. по т.д. №3076/ 2015 г. на Върховния касационен съд, ІІ т.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: