О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 688
гр. София, 24.09.2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №5160 по описа за 2014 год.
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. И. С. от [населено място], общ.П., обл.П., чрез процесуален представител адв.М., срещу определение от 23.06.2014г. по ч.гр.д.№1687/2014г. на Окръжен съд – Пловдив, с което са оставени без разглеждане възражение по чл.423, ал.1, т.1 ГПК и частна жалба по чл.419 ГПК, като просрочени.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] /като правоприемник на ответника по делото [фирма]/, чрез процесуален представител юрисконсулт Д., оспорва частната касационна жалба като недопустима. Останалите ответници не вземат становище.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Неоснователно е позоваването на ответника по частната жалба на ТР №4/2013г. по т.д.№4/2013г. на ВКС, ОСГТК за необжалваемост на обжалвания акт, тъй като приетото в т.8 /че въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване/ не се отнася до определенията на въззивния съд по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК /какъвто е и настоящият случай за оставяне без разглеждане частна жалба срещу акт на заповедния съд и на възражение по чл.423 ГПК/, които на общо основание подлежат на обжалване пред ВКС като втора инстанция.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното:
С обжалваното разпореждане са оставени без разглеждане подадените от М. И. С. възражение по чл.423, ал.1, т.1 и т.4 ГПК и частна жалба по чл.419 ГПК, като просрочени. Изложени са съображения за подаване на възражението след изтичане на срока по чл. 423, ал. 1 ГПК – едномесечен срок от узнаване на заповедта за изпълнение. Окръжният съд е констатирал, че поканата за доброволно изпълнение по изпълнителното дело, изпратена до длъжника М. И. С., му е била редовно връчена, видно от разписка за връчването й, получена от неговия баща И. Г. С. – пълнолетен от домашните му, със задължение да я предаде на адресата.
Подаването на възражение по реда на чл.423, ал.1, т.1 ГПК е обусловено от срок, който съгласно разпоредбата на чл.423, ал.1 ГПК е едномесечен и има за начален момент узнаване на заповедта за изпълнение от длъжника. Изводите на окръжния съд, че М. С. е узнал за заповедта за изпълнение с получаване на поканата за доброволно изпълнение от баща му – И. С. са обосновани и законосъобразни. Д. в частната жалба, че поканата за доброволно изпълнение не била връчена редовно, е необоснован. В обжалваното определение съдът е извършил обоснована преценка на данните в разписката за връчване на поканата за доброволно изпълнение. Видно от нея, поканата за доброволно изпълнение е било връчена на бащата на длъжника М. С. – И. С. на 24.06.2013г., който е от кръга на лицата по чл.46, ал.2 ГПК, чрез които става връчването в хипотезата, при която не може да бъде извършено лично на адресата. Обстоятелството, че бащата има регистриран постояннен адрес, различен от адреса, на който е извършено връчването, е без значение за редовността на връчването, тъй като постоянният адрес не означава адреса, на който живее лицето, а именно последният е от значение за редовността на връчването по чл.46, ал.2 ГПК, която разпоредба изрично посочва чрез кои „други лица” може да се извърши връчването. Според задължителната практика на ВКС – определение №96 от 24.01.2011г. по ч.т.д.№932/2010г. на ВКС, ІІт.о. – пълнолетен член от домашните е лице, което живее на същия адрес, на който живее и самият адресат, т.е. лице, което живее в същото жилище, а както се посочи, заявеният и регистриран постоянен адрес не дава информация за местоживеенето на лицето. Поради това не би могло да се приеме за опровергано удостоверяването от длъжностното лице-връчител, за връчване при условията на чл.46, ал.2 ГПК – на лице от домашните на адресата. Бащата на М. С. се е подписал за получател в разписката, с което е поел задължението да предаде поканата за доброволно изпълнение на адресата М. С.. Това задължение произтича от закона, който регламентира начина на връчване на съобщението, когато то не може да бъде връчено лично на адресата и начина на удостоверяване на връчването. Връчването по начина, описан по-горе е редовно с оглед на предвидената в ГПК процедура. В тази връзка твърдението на частния жалбоподател за нередовно връчване на съобщението е необосновано. След като процедурата е приложена в съответствие със закона, дали И. С. е изпълнил задължението си за предаване, е обстоятелство, което е ирелевантно относно преценката за спазване на процедурата. След като заповедта за изпълнение е редовно връчена на 24.06.2013г., подаването на възражението на 27.01.2014г. е станало значително време след изтичане на срока по чл.423, ал.1 ГПК, който е едномесечен от узнаване на заповедта за изпълнение. Поради това правилно окръжният съд е приел, че същото възражение е просрочено и процесуално недопустимо, а с оглед на това е процесуално недопустима и подадената частна жалба по чл.419 ГПК. Като е оставил без разглеждане това възражение и частната жалба по чл.419 ГПК, окръжният съд не е нарушил закона, поради което определението му следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение от от 23.06.2014г. по ч.гр.д.№1687/2014г. на Окръжен съд – Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: